Диамантен меч, дървен меч [bg]

Този път нямаше нужда от повторни подканяния. Един подир друг бароните ставаха, кълняха се във вярност към короната, след което с различни слова повтаряха приблизително същото, което вече бе заявил барон Брага. Дъгата била непобедима, Дъгата била надеждна опора на държавата и неин страж против мерзките нехора. Как можело лявата ръка да сече дясната, след като недобитите Дану, орки и даже покорните уж джуджета само това и чакали... а между другото, орките на север комай са станали прекомерно, многобройни, размножила се е пак тая сган... и така нататък.

Императорът само кимаше, без да пророни и дума.

Някои аристократи измисляха доста находчиви доводи. Но нито един не посмя да спомене за синовете и дъщерите, някои от които вече носеха едноцветни наметала на магове или още се обучаваха в школите на Дъгата.

Повелителят също не им го напомни. След като изявленията приключиха, той с безизразен глас каза:

- Признателен съм на своите васали за изразените мнения.

Разбрах позицията на благородното съсловие. Нека сега да чуем какво ще рекат командирите на моите легиони.

Ропотът на недоволство бързо стихна, когато Императорът присви очи.

Напред пристъпи Сула - изпънат като новобранец на строеви преглед. И излая в настъпилата тишина:

- С магиците трябва да приключваме бързо. Слава на Спасителя, сега, заедно с баронските дружини имаме достатъчно сили, за да ги размажем. На три дни път оттук се намира главната кула на Орден Кутул. Предлагам атака и пълно изтребление на укрилите се там чародеи. За целта са необходими...

Барон Брага скочи от креслото си, бронята му издрънча.

- Каква атака, легат?! Не чу ли какво говорим тук?! Време е за преговори, не за сеч!

Сула изобщо не се притесни. Отвърна бързо, сякаш изстреля залп от арбалети - право в мишената:

- И какво ще стане, уважаеми бароне, ако като условие за мир маговете поискат главата на нашия повелител?

Баронът хлъцна, почервеня от гняв. Но не успя да отвърне на нахалните слова, защото се обади императорът - с жив тон на заинтригувано дете:

- Наистина, какво ще стане, ако поискат това?

- Кха... повелителю... хм... аз...

- Ще позволи ли моят сюзерен да кажа нещо? - чу се по женски мек, присъскващ глас. - Досега се въздържах да говоря...

От задните редици на благородниците се беше изправил висок слаб човек в черни доспехи. Те също бяха пищно украсени, но им личеше джуджешката изработка.

- Граф Тарвус - промълви Императорът. - Слушам ви.

Черният шлем, изпод който бяха избили толкова руси, че чак белоснежни кичури, се сведе почтително. Графът вдигна забралото. Светна едно бледосиньо око. Вместо другото тъмнееше грозен белег рана. Нямаше превръзка.

Тарвус бе не по-малко богат от Брага. Владенията му лежаха на източната граница.

- Благородни барони, доблестни легионери - изрече той с мекия си глас. - Обърнете внимание на лявото ми око. То се превърна в пара под нажежените клещи на палачите от подземията на Дъгата. Изгаряха го бавно, под контрол на специални заклинания, които продължаваха агонията и не ми даваха възможност да се възползвам от милосърдието на безсъзнанието.