Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Не знаех, че ще дойдеш! — каза тя зарадвана.
— Всъщност не мислех да идвам — отвърна Пъг. — Но имах един малък спор с Патрик…
— Принца на Крондор? — попита Томас и се усмихна отгоре на ниския си приятел.
Пъг вдигна очи към своя побратим от детинство и съзря в тази висока, малко нечовешка фигура нещо от образа на кухненското ратайче, с което бе живял като дете.
— Да — каза той. — Искаше да унищожа сааурците, а аз реших, че ако им се предложи мирна алтернатива, ще е по-разумно.
— Съкруши враговете си без милост — каза Томас и поклати глава. — Много добре помня тези импулси, приятелю.
Пъг отиде с Миранда до трона на Агларана, поклони се и рече:
— Поздрави, господарке.
— Добре дошъл, Пъг.
— Наскърбен съм от кончината на един приятел.
— Той издъхна по най-щастливия за него начин — отвърна Агларана. — Никой не може да моли за повече. Пожела ни лека нощ и повече не се събуди. Отиде си в мир. За същество от вашата раса той живя много дълго.
— Но ще ми липсва. Както ми липсват всички други приятели от младостта ми.
— Разбирам — каза кралицата. — Точно затова трябва да ни гостуваш по-често. Ние, еледел, живеем много по-дълго от вас, човеците. — Но се сети за възрастта на Пъг и Миранда и се поправи: — Тоест от повечето от вас.
— Вярно е — отвърна Пъг. — Къде е Калис?
Миранда се усмихна.
— Наблизо някъде. Така поне подозирам.
Томас се ухили.
— Има една жена… — Сви рамене и му намигна.
— Калис?
— Онази отвъд океана, дето ни я доведе Миранда. С две хубави момченца, които имат нужда от баща.
— Това… сериозно ли е? — попита Пъг.
Томас се засмя.
— Народът на жена ми е твърде различен от теб и мен, Пъг. И от моя син. Той е само наполовина елф, друг като него няма на този свят, и е прекарал твърде дълго време сред хората. — Томас се наведе и му прошепна с насмешливо-заговорнически тон: — Мисля, че се е хванал, но дори не знае, че е лапнал въдицата!
Татар се засмя и каза:
— Истина е. При нас изведнъж осъзнаваш, осенява те, че пред теб е твоят брачен партньор. Но не всички го разбират ясно и на тях се пада трудната задача бавно да изградят връзка с друг, който също не е изпитал това озарение. При Калис и Елия става по трудния начин. Но той често завършва с не по-малко дълбока любов, отколкото първия.
Миранда се усмихна.
— Мисля, че усетих нещо у нея още когато я срещнах с момчетата за първи път. Мисля, че всичко ще е добре.
Агларана се обърна към един елф наблизо и каза:
— Намери сина ми и му кажи, че го каним с нас на вечеря. Кажи му да доведе и Елия със синовете й.
Елфът се поклони и забърза да изпълни поръчката.
— Какво те води при нас? — попита Томас.
— Исках да видя жена си — отвърна с усмивка Пъг. — И ми се дощя да прекарам една вечер сред приятели на място, където въздухът не носи полъха на война, пушеци и кръв. Исках малко спокойствие преди да започна новото си дирене.
— Дирене? — попита кралицата. — Какво ще търсиш този път, магьоснико?
— Трябва да намеря родина за сааурците — каза Пъг. — Иначе може да ни се струпа още една война преди да сме се оправили с тази, която вече водим.
— Добре, тогава ще тръгнем утре сутринта — каза Миранда.
— Щях да замина сам — рече Пъг, — но цуранското кълбо вече не действа… За малко щях да си счупя врата, когато ме остави да увисна във въздуха… а и не знам накъде точно заминавам.
— Значи ти трябвам, за да ти покажа как да се оправиш?
— Нещо такова.
Миранда се усмихна.
— Не знам дали ще го направя.
— Защо? — попита Пъг.
Тя го сръга в ребрата и рече:
— Защото ми харесва, че има поне едно нещичко, което правя по-добре от теб.
Целият съвет на кралицата се разсмя. След малко пажовете поднесоха вино и храна; скоро дойде и Калис с презморската жена и двамата й сина. И макар и за една нощ, всички забравиха всякакви мисли за война и за заплаха от война.
10.
Вложения
Джими се намръщи.
Принц Патрик се беше навел и шепнеше нещо в ухото на Франси. Тя се изчерви и се засмя. Херцогът на Сълдън подчертано пренебрегна това нарушение на етикета. Херцозите на Родез, Юпер, Садара и Тимънс само хвърлиха един поглед и продължиха разговорите си. Дъщерите им, всичките облечени в най-пищните си тоалети, задържаха погледите си върху принца малко по-дълго преди вниманието им отново да се насочи към младите придворни на масата.
На Даш му се наложи да се обърне, за да не се разсмее над мъките на брат си.
Залата в замъка Даркмоор беше претъпкана, по мнението на церемониалмайстора на принца, една вечно кисела особа на име Уигинс. Преди той беше бил дворцов чиновник в Крондор, но беше помагал понякога в уреждането на официалните церемонии на стария церемониалмайстор Джеръм и заради това го бяха назначили на поста след възстановяването на двора на Патрик в Даркмоор. Приличаше на нервна птица, прехвърчаща из залата от един благородник на друг, за да се увери, че са задоволени всички нужди, въпреки оскъдицата на храна, ейл и вино.