Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Арамис го погледна с учудване.
— Ако цветята са свобода — тъжно продължи затворникът, — излиза, че аз съм свободен, щом имам цветя.
— А въздухът — извика Арамис. — Въздухът, толкова необходим за живота?
— Приближете се до прозореца, господине, той е отворен. Между земята и небето вятърът гони своите знойни и студени вихри, топли изпарения и едва забележими струи въздух и той гали лицето ми, когато се покача на гърба на креслото, обхвана с ръка решетката и си въобразявам, че плувам в безкрайното пространство.
Арамис ставаше все по-намръщен, докато затворникът говореше.
— Светлина! — продължи той. — Аз имам нещо повече от светлината — имам слънцето, приятел, който ме посещава всеки ден без разрешение от коменданта, без да го съпровожда надзирател. То влиза през прозореца, рисува в моята килия широк и дълъг правоъгълник, който започва от прозореца и стига до завесата над моето легло. Този светещ правоъгълник се увеличава от десет часа до пладне и намалява от един до три, бавно, бавно, сякаш след като е бързал да ме посети, не иска да се разделя с мен. Когато изчезне и последният лъч, аз още четири часа се наслаждавам на слънчевата светлина. Нима това не е достатъчно? Разказвали са ми, че има нещастници, които дълбаят камъка в каменоломната, и рудокопачи, които не виждат слънцето.
Арамис избърса челото си.
— Що се касае до звездите, толкова приятни за гледане, те всички са еднакви и се различават само по големина и блясък. Аз току-що имах това щастие и ако не бяхте запалили свещта, вие също можехте да видите една прекрасна звезда, която гледах, преди да дойдете, от леглото.
Арамис наведе очи. Той почувства, че го заливат горчивите вълни на тази мрачна философия, която всъщност е религията на затворниците.
— Това е всичко за цветята, за въздуха, за светлината и звездите — каза все така спокойно младият човек. — Остава разходката! Но не се ли разхождам аз всеки ден в градината на коменданта при хубаво време и тук, когато вали дъжд? На чист въздух, ако е горещо, и на топло, когато на двора е студено, при топлината, която ми предоставя моята камина. Повярвайте ми, господине — добави затворникът с израз, в който имаше доста тъга, — хората са ми дали всичко, на което може да се надява и да желае човек.
— Хората, нека бъде така! — каза Арамис и вдигна глава. — Но Бог? Струва ми се, че вие забравихте за него.
— Аз действително забравих Бога — също безстрастно произнесе затворникът, — но защо ми говорите за него? Защо говорите за Бог с тези, които се намират в заточение?
Арамис погледна лицето на този странен юноша, у когото смирението на мъченика се съчетаваше с усмивка на безбожник.
— Нима Бог не е във всяко от нещата около нас? — прошепна с упрек Арамис.
— Кажете по-добре: на повърхността на всяко нещо — твърдо отвърна младежът.
— Тъй да е! Но да се върнем към началото на нашия разговор.
— С удоволствие.
— Аз съм ваш духовник.
— Да.
— И така, на изповед се говори само истината.
— На драго сърце ще говоря само истината.
— Всеки затворник е извършил престъпление и именно за това го затварят в тъмница. Какво престъпление сте извършили вие?
— Вече ме питахте за това, когато ме посетихте за първи път.
— Тогава отклонихте отговора, както и сега го отклонявате.
— Защо си помислихте, че днес ще искам да ви отговоря?
— Защото днес аз съм ваш изповедник.
— Ако искате да знаете какво престъпление съм извършил, обяснете ми какво се нарича престъпление. Тъй като аз не зная да съм извършил нещо, за което бих могъл да се упрекна, казвам, че не съм престъпник.
— Понякога човек е престъпник в очите на силните на този свят не защото е извършил престъпление, а защото знае за престъпления, извършени от други.
Затворникът го слушаше напрегнато.
— Да — каза той след кратко мълчание, — разбирам ви. Да, господине, вие сте прав. Може би аз съм извършил престъпление в очите на силните на този свят именно поради това.
— Значи знаете нещо подобно? — попита Арамис, на когото се стори, че вижда в бронята на затворника ако не пукнатина, поне малък шев, съединяващ мястото на спойката.