Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Обещавам ви търпеливо да ви изслушам, но ми се струва, че имам право да повторя въпроса, който вече ви зададох: кой сте вие?
— Помните ли, минали са може би петнадесет или осемнадесет години оттогава. В Ноази льо Сек сте виждали ездач, който идваше заедно с дама, облечена обикновено в рокля от черна коприна, с огненочервени ленти в косите.
— Да, веднъж попитах за името на този конник и ми отвърнаха, че това е абат Дербле. Аз се учудих защо този абат има вид на воин, отвърнаха ми, че в това нямало нищо чудно, защото бил бивш мускетар на Людовик XIII.
— И така — каза Арамис, — бившият мускетар, тогавашният абат, сегашният вански епископ и вашият днешен свещеник — всичко това съм аз.
— Да. Познах ви.
— В такъв случай, монсеньор, след като си спомняте, остава ми да добавя само това, което сигурно не знаете. Ако за посещението във вашата килия, направено от мускетаря, епископа и духовника, узнае кралят днес или утре, този, който пренебрегна всичко, за ви посети, ще види святкащата брадва на палача в подземие по-тъмно и по-тайно от вашето.
След като чу тези изречени с решителен тон думи, младият човек стана от леглото и впи жаден поглед в Арамис. А на него му се стори, че затворникът започва да изпитва доверие към своя посетител.
— Да — прошепна той, — много добре си спомням онова време.
— Жената, за която говорите, веднъж дойде с вас и два пъти с другата жена…
— Другата жена, която ви посещаваше всеки месец?
— Да.
— Знаете ли коя е тази дама?
Очите на затворника заблестяха и той каза:
— Знам, това е дама, близка до двора.
— Помните ли я добре?
— Спомените ми за нея са много ясни. Виждал съм тази жена веднъж с човек на около четиридесет и пет години, друг път с вас и с дамата с черна рокля и с ленти с цвета на пламък. После я виждах още два пъти — и двата пъти със същата дама в черно. Тези четиримата заедно с моя гуверньор, старата Перонета, моя надзирател и коменданта, са единствените хора, с които съм говорил през целия си живот, и почти единствените, които съм виждал през това време.
— Значи там също сте били в затвор?
— Ако тук съм в затвор, то за там може да се кажа, че съм бил на свобода, макар и доста ограничена. Къща, в която живеех, без да излизам, обширна градина, обкръжена от стени, извън които не можех да се движа, такова беше мястото, което обитавах. Всъщност вие го знаете, тъй като сте били там. В края на краищата, след като привикнах да живея зад тези стени, аз никога не съм поискал да изляза извън тях. Сега разбирате, господине, че като не съм виждал света, не бих могъл да желая каквото и да е и ако искате да ми разкажете за някои неща, знайте, че ще трябва на всяка крачка да ми давате разяснения.
— Така именно ще направя, монсеньор — каза Арамис и се поклони, — това е мой дълг.
— Да започнем от това: Кой беше моят гуверньор?
— Достоен благородник и честен човек, монсеньор, възпитател на тялото и душата ви. Нима някога сте били недоволен от него?
— О, не, господине, напротив. Но този благородник ми е казвал неведнъж, че баща ми и майка ми са умрели. Лъгал ли е или е казвал истината?
— Той против волята си е бил длъжен да изпълнява дадените му указания.
— Значи е лъгал?
— Само за едно. Баща ви действително беше умрял.
— А майка ми?
— За вас тя беше мъртва.
— Но за другите е жива и днес, нали?
— Да.
— А аз — младият човек погледна внимателно към Арамис, — аз съм обречен да живея в мрака на тъмницата?
— Уви, да.
— И всичко това е, защото моето присъствие на този свят би разкрило велика тайна?
— Да, велика тайна.
— Моят враг изглежда е достатъчно силен, за да може да затвори в Бастилията малко дете, каквото съм бил тогава?
— Да, така е.
— По-силен от майка ми?
— Защо?
— Защото майка ми би ме защитила. Арамис се поколеба.
— Да, по-силен от вашата майка, монсеньор.
— След като ми отнеха дойката и гуверньора и бях безжалостно разделен от тях, означава ли това, че аз или те сме представлявали за моя враг голяма опасност?
— Да, опасност, от която вашият враг се избави, отстранявайки ги и двамата.
— Отстранявайки ги? По какъв начин?
— По най-изискания начин, те са мъртви.
Младият човек побледня. Той прокара по лицето си трепереща ръка.