Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Пъг кимна. Мартин Дълголъкия наближаваше стогодишнината си и бе преживял последните си години тук, с народа, който го бе отгледал като дете.
— А Маркъс и Маргарет? — попита Пъг за децата на Мартин.
— Дойдоха със съпрузите си и децата и прибраха тялото на своя баща. Върнаха го в Крудий, за да го погребат в семейната гробница според техния обичай.
— Преди колко време?
— Преди по-малко от две седмици.
— Това обяснява защо вестта не е стигнала до нас — каза Пъг. — На Маркъс ще му трябват седмици, за да прати вест от кораба до порт Викор. — Погледна елфа. — Благодаря, че ми го каза. Беше ми верен приятел, последният освен Томас, от първите ми години в Крудий.
— Всички много го обичахме.
— Другите как са?
— Като изключим тази загуба, всичко е наред. — Галайн преметна лъка си през рамо и продължи: — Кралицата е добре, Томас също. Принц Калин и Червено дърво са на лов. Въпреки войната на изток от нас нашествениците не правят опити да преминат оттук за Крудий, така че не безпокоят границите ни.
— Калис как е?
Галайн се усмихна.
— Той пък е най-добре от всички. Откакто се е родил, не го помня да е бил толкова щастлив. Мисля, че освобождаването на Камъка на живота освободи и него от ужасното, което бе наследил.
— Нямам търпение да видя жена си — каза Пъг.
— Разбирам — отвърна Галайн. — Самият аз досега не съм имал щастието да срещна онази, която ще бъде моя жена.
— Ти си млад — сухо каза Пъг. — Едва си прехвърлил стотака.
Галайн се усмихна.
— Вярно е. — Вдигна ръка и каза: — Ще се видим пак след няколко дни в двора.
— Мога да те заведа с мен.
— Имам други задължения. Трябва да обиколя по реката, която вие, човеците, наричате Крудий. Наминах насам само за да те поздравя.
Благодарение на многобройните си гостувания на елфите Пъг правилно изтълкува забележката и отвърна:
— Благодаря, че си си направил този труд.
— Няма защо.
Пъг активира устройството, което носеше, полетя над дървесните корони и се озова на половин миля от мястото, където искаше да стигне. Едва успя да овладее силите си навреме, за да не се пребие, и се приземи леко. Огледа цуранското кълбо и видя, че в едната си част е поизбеляло, което му подсказа, че вече е неизползваемо. Съжали, че ще го загуби. Способността бързо да се премества от място на място щеше да му липсва, докато не научи хитрия номер на Миранда да се мести по своя воля, без никаква помощ.
Прибра кълбото. Още няколко такива устройства се проучваха на острова му от учениците и някой от тях можеше да сполучи. Пъг си спомни за времето на свободна търговия с империята Цурануани през портите разломи. Сега съществуваше само един, на Звезден пристан, и се следеше много внимателно от двете страни. Той унило се зачуди дали може изобщо да съществува нещо, което човечеството да не обърка; и не за първи път в живота си изруга наум Макала, цуранския магьосник, чието зле прикрито вероломство бе породило отчуждението между двата свята — вероломство, при това мотивирано от най-висш идеал: да служи на империята.
„Е — помисли Пъг, — разсъжденията за предишни провали, за които вече си научил всичко, което може да се научи, само усилват чувството за безсилие.“ Изтласка тези спомени от ума си и тръгна.
Скоро стигна огромната поляна, която обкръжаваше Елвандар. Както всеки път бе запленен от гледката. Дори на ярката дневна светлина цветовете на дърветата изглеждаха сякаш от друг свят. Магията на това място бе могъща, но фина и неуловима, нещо като контрапункт на сътвореното от природата, като дивно усещане за лекота.
Високо над главата му големи клони с подрязани върхове оформяха между стволовете пасажи, а при основите на дърветата бяха разположени готварски огньове, работилнички за щавене на кожа, грънчарници и така нататък. Поздравиха го няколко елфи, които го познаваха, а онези, които го виждаха за първи път, въпреки това се надигнаха и му кимнаха за добре дошъл.
Той тръгна по стръмната пътека от стъпала и клони и стигна центъра на огромния елфски град. Пред двора на кралицата чакаше Татар, най-старшият неин съветник.
— Здравей, магьоснико! — каза Татар и протегна ръка по човешкия обичай. — Добре е, че те виждам пак.
— Добре е, че и аз виждам теб, стари приятелю — отвърна Пъг. Огледа се и каза: — Добре е, че отново съм в Елвандар. — Погледна Татар. — Къде е жена ми?
— Тя е с кралицата и Томас — отговори старият съветник. — Ела.
И отведе Пъг до мястото, където седяха и беседваха кралица Агларана, Томас и Миранда. Щом видя приятеля си от детинство, Томас се надигна, но първа стигна до съпруга си Миранда.