Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Имаме съвет, ваше височество.
Даш и Джими се спогледаха, но си замълчаха. Патрик кипеше от яд, но накрая се овладя.
— Прав си, Арута. Не можем да оставим съвета да чака.
Двамата братя се измъкнаха през една странична врата и Джими каза:
— Херцог Пъг, изглежда, е много убеден в способността си да убеди краля, че има правото да унизи принца по този начин.
Излязоха на двора.
— Според всичко, което съм чувал за него… — почна Даш — ами, тази увереност май е заслужена. — Огледа се. — Виж, и двамата знаем, че Патрик е много сприхав. Колко пъти сме се били с него като деца. И знаем, че кралят отложи качването му на трона на Крондор с една година, защото не смяташе, че е готов.
— Ами той наистина не беше — тихо отвърна Джими.
— И още не е — каза Даш.
Джими изгледа брат си и му отвърна още по-тихо:
— Готов или не, той е принцът на Крондор. Ние сме слуги на Короната. Нямаме избор.
— Дано татко не му изтърве юздите — каза Даш. — Иначе много от нас ще умрат просто защото нямаме избор. — И продължи ядосано: — Виж, това не ти е детски спор кой пръв да ритне топката. Това е война и няма да е никак приятна.
Иззад ъгъла се появи Накор и каза:
— А, тук ли сте? Тъкмо ви търсех.
Джими се ухили.
— За какво?
— Трябва ми малко информация. И ако имате каквото ми трябва, ще си върнем абатството на Сарт.
Даш и Джими се ококориха.
— Да върнем абатството? — попита Даш.
— Дядо ви веднъж ми разправя една история: как му се наложило да се промъкне в абатството на Сарт с онзи ренегат, моределския главатар.
Джими погледна Даш и попита:
— Ти помниш ли такова нещо?
— Не — сви рамене Даш. — Макар да съм чул всички истории, които разправяше дядо.
Един глас зад тях каза:
— Не, не си.
Обърнаха се и видяха херцог Арута.
— Но аз помня тази история — каза той.
Накор се ухили.
— Субаи знае една козя пътека през планините. Отвеждала до малка долина в подножието на планината, на която е разположено абатството на Ишап.
— Значи докато ние възстановяваме двора в Крондор, пращаме войски къде ли не и агентите на Фадавах ни следят с най-голямо внимание, ти искаш да се промъкнеш през планините, да намериш онзи таен вход в основата на абатството, да го завземеш и да го задържиш, докато Грейлок успее да се добере до града и да обезопаси района, така ли?
— Нещо такова, но това „ти“ го забрави. Това е задача за някой по-млад. — Той хвърли поглед към братята.
— Не — възразиха те едновременно.
— Това е задача за Орлите или Първопроходците — добави Даш.
— Ще видим — каза Арута. — Но Накор е прав. Ако помня добре какво ми е разправял баща ми за този вход и ако той все още съществува и е достъпен, можем да съкратим тази война с цяла година.
После тръгна за сутрешния съвет, а Джими се обърна към Накор и попита:
— Пъг добре ли е?
— Малко е обезсърчен — отвърна Накор. — Патрик иска бързи решения и Пъг го сърби на същото място, но е достатъчно стар, за да знае, че бързите решения често имат най-висока цена. — Прегърна братята и тръгна с тях по коридора. — Той трябва да претегли нещата в ума си и да прецени на какво да остане верен.
— Да остане верен? — възкликна Джими. — Та той е кралски благородник! Бил е осиновен в кралското семейство.
— Но отговорностите му са по-големи — каза Накор. — Не забравяйте, той спаси от унищожение не само Кралството; той спаси цяла Мидкемия, в това число всички онези, които са срещу нас, плюс сааурците и пантатийците, ако все още има оцелели такива, Братството на Тъмната пътека — всички.
— Но той не може просто ей така да захвърли верността си към Кралството — каза Джими.
— Не бъди толкова сигурен — каза Даш.
— Не мисля, че ще захвърли каквото и да е — каза Накор. — Във всеки случай не и „просто ей така“.
Пъг изникна от въздуха до речния бряг и подвикна:
— Здрасти!
Миг по-късно се чу глас:
— Добре дошъл, магьоснико.
— Имам ли разрешение да вляза?
— Добре си дошъл в Елвандар — последва отговорът и иззад едно дърво се появи фигура.
— Галайн! — извика Пъг и нагази в песъчливия брод, който предпочиташе винаги, когато влизаше в лесовете на елфите.
Младият — според представите на елфите — воин стоеше отпуснат, опрял дългия си лък на земята.
— Дойдох да пазя, когато Миранда се появи преди няколко дни. Помислих, че скоро ще се появиш.
— Радвам се. Какви са дворцовите новини?
— Дворът е в траур. Онзи, който беше твой спътник и който някога бе херцог на Крудий, ни остави, за да отпътува към Островите на блажените.