Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Вейрамон нахълта последен, следван плътно от лордчетата, стиснал устни и намусен. За него превъзходството в ранга явно имаше значение. Мърморейки нещо в наклепаната си брада, той заобиколи огнището и понечи се намести зад Ранд. Вождовете свъсено го изгледаха. При айилците близък роднина или брат по бойно общество можеше да заеме това място, макар и да съществуваше риск че ще ти забие нож в гърба. Вейрамон обаче изгледа намръщено Джеран и Деарик, сякаш очакваше някой от тях да му отстъпи мястото си.
Най-сетне Баел му даде знак да застане до него, при картите срещу Ранд, и след кратка пауза Вейрамон отиде и седна до вожда с кръстосани крака и вкочанен, с вид на човек, току-що глътнал зелена слива с костилката. Двамата млади тайренци застанаха зад него почти толкова вдървени, като единият благоволи да изрази известно смущение.
Ранд си го отбеляза наум, но не каза нищо, само натъпка с палец табака в лулата си и загреба от сайдин, колкото да я запали. Трябваше да направи нещо с тоя Вейрамон — той изостряше стари проблеми и създаваше нови. И следа от чувство не пробяга по лицето на Ранд, но физиономиите на присъстващите вождове варираха от киселото отвращение на Хан до недвусмислената леденоока готовност на Ерим да затанцува с копията тук и веднага. Навярно имаше начин Ранд да се отърве от Вейрамон, но с това щеше да си създаде нови грижи.
Следвайки примера на Ранд, Лан и вождовете се захванаха да пълнят лулите си.
— Според мен са нужни само малки промени — каза Баел, предизвиквайки яростното сумтене на Хан, както обикновено.
— Тези малки промени засягат ли Гошиен, или някой от другите кланове?
Изключил Вейрамон от ума си, Ранд се облегна и се заслуша, докато обсъждаха какво следва да се промени след огледа на терена. От време на време някой айилец мяташе поглед към Натаил — траурната музика влияеше на всички. Дори лицата на тайренците се сгърчваха скръбно. Звуците обаче обливаха Ранд, без да докоснат нищо. Сълзите бяха лукс, какъвто той вече не можеше да си позволи. Дори вътрешно.
Глава 43
Това място, този ден
Ранд бе станал и се беше облякъл много преди да е съмнало. Всъщност не беше спал и не Авиенда го бе държала буден, въпреки че бе започнала да се съблича преди той да е изгасил лампите и бе преляла след това да запали една, гълчейки го, че не може да вижда в тъмното като него. Той не й отговори и часове по-късно почти не забеляза, когато тя стана, цял час преди него, облече се и излезе. Дори не му хрумна да се чуди къде е тръгнала.
Мислите, които го бяха накарали да се взира цяла нощ в тъмното, още се въртяха в главата му. Днес щяха да загинат хора. Много хора, дори всичко да минеше гладко. Нищо не можеше да направи, за да промени това — всичко днес щеше да протече според каприза на Шарката. Но отново и отново прехвърли наум решенията, които бе взел, след като се бе озовал в Пустошта. Можеше ли да направи нещо по-различно, нещо, с което да избегне този ден, това място? Следващия път, може би. Копието с пискюла лежеше до постелката върху бойния му колан с меча в ножницата. А щеше да има следващ път, и по-следващ, и още по-следващ.
Преди тъмнината все още да се е разсеяла, вождовете дойдоха да докладват, че хората им са на позиция и в готовност. Не че можеше да се очаква нещо друго. Колкото и да бяха каменни лицата им, по тях все пак пробягваше сянка на чувство. Но и то беше някаква странна смесица от мрачно спокойствие с тънък пласт възбуда отгоре.
Ерим дори леко се усмихваше.
— Хубав ден да видим най-сетне края на Шайдо — каза той, но някак предпазливо, сякаш стъпваше на пръсти.
— Ако е рекла Светлината — отрони Баел, чиято глава се отриваше в покрива на шатрата — ще умием копията в кръвта на Куладин преди залез слънце.
— Не е на добро да говорим за онова, което ще бъде — промърмори Хан. Каймакът на възбудата при него бе доста тънък, разбира се. — Съдбата ще реши.
Ранд кимна.
— Дано Светлината даде да не загинат твърде много от нашите. — Съжали, че не се тревожи за това, че изобщо ще загинат хора, защото никой не заслужаваше животът му да секне отведнъж, но предстояха още много дни. Всяко копие щеше да му е нужно, за да наложи ред от тази страна на Драконовата стена. Това бе главната причина да уреди сметките си с Куладин.
— Животът е сън — каза Руарк, а Хан и останалите кимнаха съгласни. Животът бе само сън, а всички сънища трябваше да свършат. Айилците не тичаха към смъртта с охота, но и не бягаха от нея.
На излизане Баел се спря.
— Сигурен ли си в това, което искаш да направят Девите? Сюлин го е споделила с Мъдрите.