Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Не само Деви. Две от жените в предната редица бяха облечени в бухнали поли и светли блузи, косите им бяха прибрани назад със забрадки. Все още беше твърде тъмно, за да различи ясно лицата им, но нещо в силуетите на двете, в стойката им със скръстени под гърдите ръце подсказваше, че са Егвийн и Авиенда.
Сюлин се изстъпи напред и каза твърдо:
— Трябва да придружим Кар-а-карн до кулата с Егвийн Седай и Авиенда.
— Кой ви накара? — настоя Ранд. Беглият поглед към Лан му показа, че не е той. Дори в тъмното Стражникът изглеждаше стреснат, макар почти нищо да не можеше да го изуми за дълго. — Егвийн вече трябваше да е тръгнала към кулата, а Девите да са там и да я пазят. Това, което тя ще прави днес, е много важно. Трябва да бъде защитена, докато го прави.
— Ние ще я защитим — Гласът на Сюлин беше равен като рендосана дъска. — Както и Кар-а-карн, който даде на Фар Дарейз Май да носят честта му. — Сред Девите се разнесе одобрително мърморене.
— Това е съвсем разумно, Ранд — каза Егвийн. — Щом един може да съкрати битката с използване на Силата, трима ще я съкратят още повече. Ти си по-силен от двете ни с Авиенда, взети заедно. — Не пролича последното да й харесва много. Авиенда не каза нищо, но стойката й бе достатъчно красноречива.
— Това е тъпо — намръщи се Ранд. — Пуснете ме и отидете на определените ви места.
Сюлин не помръдна.
— Фар Дарейз Май носят честта на Кар-а-карн — каза тя спокойно и другите го подеха. Не силно, но от толкова много женски гласове зазвуча като тътен. — Фар Дарейз Май носят честта на Кар-а-карн. Фар Дарейз Май носят честта на Кар-а-карн.
— Казах, пуснете ме — настоя той, след като тътенът замря. Сякаш им беше казал да подемат отново, и те го направиха:
— Фар Дарейз Май носят честта на Кар-а-карн. Фар Дарейз Май носят честта на Кар-а-карн.
Сюлин стоеше и го гледаше в очите.
Лан се наведе към ухото му и сухо промърмори:
— Жената е не по-малко жена и когато носи копие. Срещал ли си някоя, която да можеш да отклониш от това, което е решила? Откажи се, иначе ще стоят тук цял ден и ти ще спориш, а те ще скандират. — Сред кратко колебание Стражникът добави: — А освен това наистина звучи разумно.
Егвийн отвори уста, но Авиенда я хвана под мишницата, прошепна й няколко думи и тя не каза нищо. Той обаче се досети какво се канеше да му каже. Канеше се да му каже, че е опърничава, тъпкана с вълна кратуна, или нещо подобно.
Цялата беда беше в това, че той наистина започваше да се чувства като такъв. Наистина имаше смисъл и той да се качи на кулата. На друго място нямаше нужда от него — битката беше вече в ръцете на вождовете и на съдбата — и щеше да е много по-полезен като прелива, отколкото ако обикаляше на кон, надявайки се да срещне Куладин. Ако същността му на тавирен можеше да притегли Куладин, тя можеше да го придърпа към кулата не по-зле, отколкото където и да е другаде. Не че имаше кой знае какъв шанс да го види отблизо, не и след като се бе разпоредил и последната Дева да брани кулата.
Но как да отстъпи и в същото време да запази поне капка достойнство.
— Реших, че ще съм най-полезен на кулата — заяви той и почервеня до ушите.
— Както заповяда Кар-а-карн — отвърна Сюлин без и най-малък намек за подигравка, все едно че това си беше негова идея от самото начало. Лан кимна, плъзна се напред и Девите му направиха път — всъщност съвсем тесен проход.
Проходът обаче веднага се затвори след Лан и Ранд нямаше никакъв избор, освен да закрачи с тях, дори и да не искаше. Можеше да прелее, разбира се, да замята Огън или да ги събори с Въздух, но това едва ли беше най-добрият начин да се държи с хора, които са на негова страна, камо ли с жени. Освен това никак не беше сигурен, че може да ги накара да го оставят, освен със заплаха да ги избие, а може би и тогава не. А и все едно, нали в края на краищата сам бе решил, че ще е най-полезен на кулата.
Егвийн и Авиенда бяха също толкова мълчаливи, колкото и Сюлин, за което можеше само да им е благодарен. Разбира се, мълчанието им отчасти се дължеше на това, че трябваше да се катерят по осеяния с камънаци хълм. Авиенда всъщност измърморваше от време на време нещо едва чуто и свързано с фустите. Но никоя не му се надсмя за това, че така явно е отстъпил. Макар че това като нищо можеше да стане по-късно. Жените, изглежда, много обичаха да мушнат иглата точно когато вече си решил, че опасността е преминала.