Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Затова значи Мелайне бе придърпала Баел настрани. По това как Руарк се спря да чуе, стана ясно, че Амис също е говорила с него.
— Всеки ще прави това, което трябва, без мрънкане, Баел. — Не беше честно, но това не беше игра. — Щом Девите искат да го обсъждаме специално, Сюлин може да дойде при мен, а не да тича при Мъдрите.
Ако не бяха айилци, Руарк и Баел щяха да поклатят глави. Ранд бе сигурен, че жените ще им се качат на главите, но трябваше да се примирят с това. Щом Фар Дарейз Май носеха неговата чест, този път щяха да я носят там, където той пожелае.
За изненада на Ранд Лан се появи тъкмо когато той вече се канеше да излезе.
— Моарейн с теб ли е? — Ранд беше очаквал Лан е до нея.
— Гризе си ноктите в шатрата. Днес силите й не ще стигнат да Изцери дори само най-тежко ранените. — Това бе нейният избор да помогне. Днес тя не можеше да използва Силата като оръжие, но можеше да Изцерява. — Жертвите винаги я вбесяват.
— Всички ни вбесяват — сряза го Ранд. Това, че бе отвлякъл Егвийн, сигурно също я ядосваше. Доколкото знаеше, Егвийн сама по себе си не беше толкова добра в Церителството, но можеше да помага на Моарейн. Да, но той имаше нужда от онова, което му бе обещала. — Кажи на Моарейн, ако има нужда от помощ, да помоли някои от Мъдрите, които могат да преливат. — Но малцина Мъдри разбираха нещо от Церителство. — Може да се свърже с тях и да използва мощта им. — Поколеба се. Моарейн беше ли му споменавала изобщо за свързване? — Едва ли си дошъл при мен, за да ми съобщиш, че Моарейн се измъчва — каза той с раздразнение. Трудно му ставаше понякога да следи ясно кое в знанията му иде от Моарейн, кое от Ашмодеан и кое от Луз Терин.
— Дойдох да те попитам защо отново си решил да носиш меч.
— Моарейн вече ме попита. Тя ли те прати?
— Аз искам да знам — грубо го прекъсна Лан. — Ти можеш да изковеш меч от Силата или да убиваш без меч, но ето че изведнъж реши да окачиш стомана на бедрото си. Защо?
Ранд несъзнателно опипа дългата дръжка на бедрото си.
— Едва ли е честно да използвам Силата така. Особено срещу противник, който не може да прелива. Все едно да се бия с дете.
За миг Стражникът остана безмълвен и го изгледа проницателно.
— Решил си лично да убиеш Куладин — каза най-сетне той хладно. — Този меч срещу неговите копия.
— Не смятам да го търся специално, но може ли някой да каже какво ще стане? — Ранд сви рамене. Не бе и помислял да тръгне непременно срещу айилеца. Но ако капризите на случайността решаха да го облагодетелстват, дано се случеше да се озове лице в лице срещу Куладин. — Освен това не ще му попреча, ако реши да ме потърси. Заплахите, които чух от него, бяха лични, Лан. — Той изпъна ръка от пурпурния ръкав на палтото си, колкото да блесне люспестата глава на Дракона. — Куладин не ще се усмири, докато съм жив, докато и двамата носим това.
Честно казано, и той самият нямаше да се усмири, докато на този свят не останеше само един мъж с клеймото на Дракона. По право можеше да хвърли вината за Куладин на Ашмодеан. Той бе жигосал самозвания вожд на Шайдо. Но именно безграничната амбиция на Куладин бе направила това възможно; амбицията му, както и отказът да се подчини на айилския закон и традиция неизбежно бяха довели до това място, този ден. В нозете на Куладин като непростим грях можеше да се струпат Тайен и Селеан, и дузина още разрушени градове и села, и безчет опожарени ферми. Непогребани мъже, жени и деца бяха нахранили лешоядите. Щом той бе Преродения Дракон, щом имаше право да поиска от всеки народ да го последва, най-малкото от народа на Кайриен, той им дължеше възмездие.
— Тогава просто заповядай да го обезглавят, щом го пленят — каза дрезгаво Лан. — Изпрати стотина души, или хиляда, без никаква друга задача, освен да го намерят и хванат. Но не бъди такъв глупак да приемаш двубой с него! Ти вече си добър с меча — много добър, — но айилците са направо родени с копието и щита в ръце. Едно копие да прониже сърцето ти и всичко ще бъде нахалост.
— Значи да избегна двубоя? Ти би ли го сторил, ако Моарейн нямаше права над теб? Руарк би ли го сторил, или Баел, или който и да е от тях?
— Аз не съм Преродения Дракон. Съдбата на света не лежи на плещите ми. — Но моментната жар в гласа му бе изстинала. Да не беше Моарейн, той щеше да е в самия разгар на битката, там, където е най-горещо. И като че ли съжаляваше, че няма да е така.
— Няма да поемам ненужни рискове, Лан, но и не мога да избегна всички. — Сеанчанското копие днес щеше да остане в шатрата: само щеше да му пречи, ако наистина намереше Куладин. — Хайде. Айилците ще свършат всичко без нас, ако се забавим още малко.
Излязоха навън. На небосвода бяха останали само няколко бледи звезди, тънка ярка ивица рязко очертаваше хоризонта на изток. Ранд спря, Лан също спря до рамото му. Девите бяха образували кръг около шатрата, рамо до рамо, с лица към центъра. Дебел пръстен, опнат надолу, по загърнатите още в мрак склонове, жени, облечени в кадин-сор, толкова плътно една до друга, че и мишка не можеше да се провре. Джейде-ен не се виждаше никъде, въпреки че бе заповядал на един гай-шайн да го оседлае и да го чака.