Престолът от драконова кост

Когато най-после възвиха на север покрай полите на покрит с дълбок сняг стръмен склон, дневната светлина вече гаснеше. Вцепенен от умора, Саймън се зарадва, когато водачът даде знак да спрат.

— Тук — каза ситът и посочи една огромна скала, която се издигаше високо над главите им.

И посочи пак, този път към една тясна пролука в скалата. Двама от ситите се наведоха чевръсто и се шмугнаха в нея.

— Ти — обърна се водачът към Саймън. — Върви след тях.

Последва гневно мърморене от страна на Хейстън и другите двама воини, но въпреки необичайната ситуация Саймън изпита странна увереност. Клекна и мушна глава в дупката.

Видя тесен светъл тунел, покрита с лед тръба, която се извиваше стръмно нагоре пред очите му, явно издълбана в каменната сърцевина на планината. Реши, че влезлите току-що сити вероятно са се изкачили до завоя пред него. Нямаше и следа от тях, а никой не би могъл да се скрие в този гладък като стъкло проход, широк колкото едва да протегне ръце.

Подаде глава в студа отвън и попита:

— Как да се придвижвам? Почти отвесно е и всичко е в лед. Ще се хлъзна надолу.

— Вдигни глава — отвърна главният сит — и ще разбереш.

Саймън отново се вмъкна в тунела, като се напъха малко по-навътре, тъй че успя да провре раменете си и да се обърне по гръб. Погледна нагоре. Ледът на тавана, ако можеше да се нарече таван нещо, разположено на половин ръка разстояние от носа му, беше прорязан на равни разстояния от хоризонтални резки, които създаваха впечатление, че проходът е по-дълъг, отколкото беше в действителност. Всяка беше с дълбочина няколко сантиметра и достатъчно широка, за да поставиш ръце една до друга. След кратък размисъл той разбра, че трябва да се придвижва на ръце и крака, като се подпира на пода на тунела.

Замисли се дали да не се измъкне от тесния проход, но след миг се отказа. Ситите пред него се бяха покатерили светкавично като катерици и той изпита желание да им покаже, че дори и да не притежава тяхната пъргавина, е достатъчно смел, за да ги последва.

Катеренето се оказа трудно, но не чак толкова. Завоите бяха достатъчно начесто, за да прави кратки почивки, като запъва крака в извивките. Скоро Саймън си даде сметка за предимствата на тунела. Катеренето се осъществяваше с големи мъки и би било много трудно, почти невъзможно, освен ако не си двукрако, а всеки на когото би му се наложило да се измъкне, би могъл да се плъзне по него със скоростта на змия.

Тъкмо си мислеше да направи поредна почивка, когато чу точно над главата си гласове. Миг след това силни ръце се протегнаха към него, сграбчиха го и го изтеглиха нагоре. Той изхвръкна от тунела, задъхан от изненада, и се търкулна върху топъл каменен под, покрит с разтопен сняг. Двамата сити, които го бяха измъкнали, клечаха до отвора; в полумрака лицата им почти не се виждаха. Единствената светлина в стаята — по-скоро грижливо почистена пещера — идваше от процеп в отсрещната стена. Беше с размерите на врата и през него нахлуваше жълтеникаво сияние и образуваше на пода на пещерата светъл правоъгълник. Саймън се надигна на колене и усети нежно възпиращо докосване по рамото. Чернокосият сит до него посочи ниския таван, след това направи някакво вълнообразно движение и посочи към отвора на тунела.