Престолът от драконова кост
- Автор: Уильямс Тэд
- Серия: memory, sorrow and thorn #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-524-X
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Престолът от драконова кост». Краткое содержание книги:
Тад Уилямс пресъздава реалистично расите и нациите на един изпълнен с легенди, неведоми сили и предразсъдци свят. Екзотичните светове на еркинландци, римъри, сити, набанци и хернистирци ще очароват любителите на фентъзи-приключенията. „Престолът от драконова кост“ доставя върховна наслада.
Първа книга
Престолът от драконова кост
Разпалена от мрачните стихии на вълшебствата война заплашва да опустоши миролюбивия Остен Ард, тъй като Престър Джон, който е съсякъл страховития дракон Шукрай, е на смъртно ложе. След смъртта му древното зло отново ще се развихри, тъй като кралят на бурите, безсмъртният владетел на зловещите сили, иска да възстанови загубените си владения, сключвайки договор с едни от хората, в чиито вени тече кралска кръв. Под въздействието на проклятието, което събужда ревността и омразата им, двама братя принцове ще се възправят един срещу друг, изпепелявайки собствената си земя.
В края на краищата битките бяха за млади мъже, които живееха лекомислено и безгрижно. И да има за какво да си говорят и да си спомнят дъртаците, докато си седят на топло, а зимата стене навън.
„Един проклет остарял пес като мен е готов да се изтегне и да дреме край огъня“.
Подръпна брадата си, докато наблюдаваше как паякът лази към по-тъмния ъгъл, където се бе омотала една непредпазлива муха.
„Мислехме, че Джон е изковал мир, който да продължи хиляда години. А не надживя смъртта му дори и две лета. Съзиждаш още и още, опъвайки нишка след нишка като онзи дребен приятел там горе, за да профучи накрая вятърът и да разпердушини всичко“.
— … тъй че почти осакатих два коня, за да донеса тези новини възможно по-скоро, господарю — приключи младият мъж, който говореше.
— Справил си се великолепно, Деорнот — отвърна Джосуа. — Моля те, стани.
С все още мокро лице от ездата, воинът с гладки коси се изправи и се уви още по-плътно в дебелото одеяло, което му бе дал принцът. Изглеждаше като тогава, когато, облечен в костюма на благочестивия монах за празненствата на свети Тунат, съобщи на принца за смъртта на баща му.
Принцът положи ръка на рамото му.
— Радвам се, че си отново тук. Безпокоях се за сигурността ти и се проклинах, че ми се наложи да те изпратя с такава опасна мисия. — Той се обърна към останалите. — Така. Чухте доклада на Деорнот. Елиас най-накрая е излязъл на бойното поле. Напредва към Наглимунд с… Деорнот? Колко каза, че са?
— Хиляда и повече рицари и почти десет хиляди пешаци — каза посърнал воинът. — Такава средно е най-вероятната численост според различните доклади.
— Ясно — въздъхна Джосуа. — По всичко изглежда, че разполагаме с не повече от петнайсетина дни, преди да се появи пред стените ни.
— Мисля, че е точно така, ваше височество — кимна Деорнот.
— А какво ще кажеш за моя господар? — попита Девазалес.
— Вижте… — започна воинът, но стисна зъби за миг, докато овладее треската си. — В Над Мулах цари невъобразима паника — в което няма нищо необяснимо предвид случващото се на запад…
Той млъкна и хвърли поглед към принц Гуитин, седнал малко настрана от останалите и загледан мрачно в тавана.
— Продължавай — кротко го подкани Джосуа. — Да изслушаме всичко докрай.
Деорнот извърна очи от хернистиреца.
— Та, както казах, беше трудно да получа достоверна информация. Така или иначе, според някои жители на крайбрежния Абаингат, херцог Леобардис е отплувал от Набан и вече дори е излязъл в открито море, и вероятно ще акостира близо до Кранхир.
— С колко хора? — изръмжа Исгримнур.
Деорнот сви рамене.
— Всички твърдят различни неща. Вероятно триста конници и около две хиляди пешаци.
— Това звучи достоверно, принц Джосуа — промълви Девазалес, свил замислено устни. — Много от васалите няма да се присъединят от страх да не застанат против волята на Върховния крал, а пердруинците както обикновено ще запазят неутралитет. Граф Стреаве знае, че е най-добре да помогне и на двете страни и да спаси корабите си, за да превозва стоки.
— Следователно можем да се надяваме на силната подкрепа на Леобардис, макар да ми се щеше да е още по-силна.
Джосуа огледа насядалите в кръг мъже.
— Дори набанците да спрат временно Елиас — обади се лорд Ордмаер — чертите на възпълното му лице не успяваха да прикрият страха му, — пак ще ни превъзхожда трикратно по численост.
— Но ние сме обградени от стени, сър — отсече Джосуа. Тясното му лице бе станало неумолимо. — Намираме се в здрава крепост. — Обърна се отново към Деорнот и лицето му се смекчи.
— Кажи ни останалите новини, мой верни приятелю, и върви да спиш. Боя се за здравето ти, а ще ми трябваш силен в дните, които са пред нас.
Деорнот се усмихна благодарно.
— Да, ваше височество. Боя се, че и останалите вести не са радостни. Хернистирците са отблъснати при Инискрих. — Понечи да погледне към Гуитин, но вместо това сведе очи. — Казват, че крал Лут е ранен, а войските му са се оттеглили в планината Грианспог, за да създават повече проблеми на Скали и хората му.
Джосуа хвърли скръбен поглед към принца на Хернистир.
— Така. Все пак е по-добре, отколкото се опасяваше, Гуитин. Баща ти е жив и продължава да воюва.