Престолът от драконова кост

Преди да стигне до вратата, той се обърна.

— Ще кажа на хората си да се приготвят за заминаване утре по залез-слънце. Ако ти хрумне някаква причина да не го правя, за която не се сещам, знаеш къде да ме намериш!

Щом принцът тръшна вратата зад себе си, Джосуа се изправи.

— Мисля, че доста хора тук… — той спря и поклати уморено глава — имат нужда от храна и питие — ти също, Деорнот. Но те моля да останеш още малко, след като другите се оттеглят, за да ти задам няколко лични въпроса.

И подкани с жест Девазалес и останалите към столовата. Те тръгнаха, разговаряйки тихо.

— Исгримнур — извика принцът и херцогът се спря на входа и го погледна въпросително. — Ти също остани, моля те.

След като Исгримнур отново зае мястото си, Джосуа погледна очакващо Деорнот и попита:

— Имаш ли други новини за мен?

Воинът се намръщи.

— Ако носех една-едничка добра новина, мой принце, първо нея щях да ви кажа, преди да дойдат другите. Не открих никаква следа от племенницата ви и монаха, който я придружава, освен един стопанин близо до кръстовището Гринуейд, който видял двама души, отговарящи на тяхното описание, да прегазват реката преди няколко дни в южна посока.

— Което е онова, което знаехме, че ще направят според думите на лейди Воршева. Но досега те вече са навлезли в Инискрих и само Благословеният Усирис знае какво може да се случи или накъде ще продължат. Единственият ни шанс, в който съм сигурен, е, че брат ми Елиас ще преведе войската си през подножията на хълмовете, тъй като през този влажен сезон Велдхелм е единственото безопасно място за тежките талиги. — Той се втренчи в полюшващите се пламъци. — Е, добре, благодаря ти, Деорнот. Ако всички мои васали бяха като теб, спокойно можех да се изсмея на заплахите на Върховния крал.

— Хората ви са добри, ваше височество — отвърна предано младият рицар.

— Върви. — Принцът потупа Деорнот по коляното. — Нахрани се и се наспи. До утре няма да ми трябваш.

— Да, ваше височество.

Младият еркинландец отметна одеялото, изправи се и излезе с изпънат като върлина гръб. Няколко минути Джосуа и Исгримнур не казаха нито дума.

— Мириамел се запиля Бог знае къде, а Леобардис тласка Елиас към нашите врати. — Принцът поклати глава и разтри слепоочията си с единствената си ръка. — Лут е ранен, хернистирците се оттеглят, а машата на Елиас Скали господства навсякъде от Вестивег до Грианспог. И на всичко отгоре, демони, изскочили от приказките, се разхождат по земята на простосмъртните. — Той се усмихна мрачно на херцога. — Мрежата се затваря.