Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Това като че ли развесели Накор, макар че Пъг беше притеснен от опита им да ги убият без разговори. Двамата изглеждаха относително безпомощни, невъоръжени и сами. Конете им бяха изпаднали в паника при щурма на сааурските ездачи, чиито огромни коне се извисиха над тях като приливна вълна.
Пъг беше оставил конете им да избягат преди да вдигне преградата и сега съжаляваше за това. Останаха без храната и водата в дисагите, нямаха нищо, с което да се подкрепят, ако се изключеше неизчерпаемият запас от портокали на Накор.
Той измъкна един, обели го и задъвка.
— Искаш ли?
— Не, благодаря. Може би по-късно — каза Пъг. — Тоя магически щит е съвсем достатъчен да ги задържи, но все пак трябва да използвам малко енергия, за да не се разсипе.
— Добре че нямат заклинатели, нали?
— Да, тогава щеше да е по-трудно — съгласи се Пъг.
Накор примижа и каза:
— Значи скоро ще стане трудно. — И посочи хоризонта зад струпалите се пред тях гневни конници, които продължаваха да ги замерват със стрели.
Приближаваше се друг конен отряд и по знамената, носени от херолдите отпред, Пъг заключи, че идва някоя важна особа, за да проучи проблема.
— Е, ако ти кажа „беж“, не се колебай.
— Много добре бягам, когато се наложи.
Щом новият отряд спря, обкръжилите защитната сфера се отдръпнаха и пропускаха десетина ездачи да приближат и да огледат двамата човеци. Пъг разпозна водача им — Джатък, ша-шахан на всички сааурци.
Младите воини се смълчаха, щом главатарят им дръпна юздите. Той скочи от коня си, спря само на педя от енергийната бариера и строго попита:
— Защо вие, човеци, сте дошли да безпокоите сааурците?
Пъг погледна Накор, който само сви рамене и каза:
— Защо вдигаш война срещу нас, ша-шахане на всички сааурци?
— Не воювам с вашия вид, Черни халате.
— Триста загинали войници на моя крал, щяха да оспорят това — отвърна Пъг.
— Ако все още можеха да спорят — добави Накор.
— Те отказаха да се оттеглят — каза Джатък. — Каза им се, че държим на тези степи.
— Ако сваля тази бариера, можем ли да говорим? — попита Пъг.
Джатък махна с ръка в съгласие и ревна:
— Вдигаме стана тук! — Петдесетината конници, обкръжили Пъг и Накор, моментално слязоха от конете и почнаха да вдигат лагер. Неколцина отведоха конете и донесоха колове за коневръзите, други започнаха да копаят трапове за огън. Трети тръгнаха към близката река, за да донесат вода.
Пъг пусна бариерата да се разпадне и Джатък каза:
— Помня те, Черни халате. Ти ми донесе предсмъртните слова на Хаман за това, че сме предадени от пантатийците. Ще говоря с теб в мир и можеш да си отидеш свободно, щом свършим.
— И аз ли? — попита Накор.
Джатък дори и не си направи труд да отговаря, само махна с ръка и им обърна гръб. После даде знак на един от по-младите сааурци, че иска походната си торба, и той му я подаде — всяко човешко същество би я носило с голяма мъка.
За кой ли път Пъг се стъписа от ръста на сааурците. Те се извисяваха на цели дванайсет стъпки, а някои бяха и още по-високи. Конете им също бяха огромни дори в сравнение с тежките мидкемийски бойни коне. Пъг бе впечатлен и от ефикасността, с която си вдигаха лагера. Припомни си наум, че са били номадски народ и че макар да са построили големи градове на родния си свят Шила, по душа са останали номади. Повечето сааурци бяха кръстосвали на воля из огромните тревисти равнини на Шила — хиляди конници със семействата и стадата си.
Атаката на един демон обаче бе сложила край на тази цивилизация. От милионите сааурци, господствали на своя роден свят в разцвета му, бяха оцелели по-малко от десет хиляди на Мидкемия. Пъг знаеше, че войната е намалила броя им, но знаеше и че много хора ги чака гибел, ако сааурците не бъдат убедени да спрат боевете.
Накладоха огън и Джатък покани Пъг и Накор да седнат с него. Гущерското му лице беше изненадващо изразително — колкото повече Пъг гледаше тези гигантски воини, толкова по-лесно различаваше индивидуалните им черти. Един от войниците поднесе на Джатък дървена купа с вода. Сааурецът изми лицето и ръцете си, а после изтри врата си с влажна кърпа. Този жест бе най-успокоителното нещо, което Пъг бе виждал при сааурците — най-човекоподобно поведение, не предвещаващо леене на кръв.
Докато пътешестваше през потъналия в разруха свят на Шила с духа на последния велемъдър на Сааур, Хаман, Пъг бе научил много за народа на този свят и за историята му. Съмняваше се, че човешката раса и сааурците на Мидкемия някога ще се сприятелят, но смяташе, че все пак биха могли да изпитват уважение едни към други, както го правеха хората и елфите и хората и джуджетата. Знаеше, че човечеството не се нуждае от нови врагове като моредел, таласъмите или тролите, и във всеки случай не толкова физически мощен и изпълнен с решимост враг като сааурците.