Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
Даш нахлузи панталоните си.
— Дълг? — Взе ботушите и седна на леглото да ги обуе. — Тези не са толкова добри като ония, дето ми ги прибраха в Крондор.
— Това е вторият чифт, който си взел от Риланон. Проверих ти гардероба.
Даш кимна.
— Все едно, дядо винаги говореше за дълг, но видях къде е отрасъл и нямам представа защо го е чувствал така.
— Как? — попита Джими. — Не те разбирам.
— Искам да кажа, че той изпитваше дълбоко чувство за дълг към Кралството. Докато Шегаджиите, с които говорих, изглеждаха все едно че ти и аз полагаме клетви да служим на Сунг.
— Целомъдрието не в списъка на добродетелите ми — изхъмка Джими.
— Точно това имам предвид. Дядо е внушил на татко толкова дълбоко идеята за крал и държава преди ние да се родим, че сякаш е проповядвал религия. Просто не мога да се начудя как е стигнал дотам.
Джими погледа брат си, който свършваше с обличането.
— Интересен въпрос. Може би татко ще те осветли. Подозирам, че ако всички тези истории, които сме слушали, са верни и ако животът при Шегаджиите е бил толкова неприятен, колкото предполагам, дядо може би е бил тласнат от дълбоко чувство на благодарност.
Даш се огледа в огледалото на стената и прецени, че видът му вече е приемлив за разговор с принца.
— Не мисля, че е това. Нещо повече от благодарност е. — Погледна Джими. — Можеш ли да си представиш нещо, което би те накарало да нарушиш клетвите си към Короната?
Джими ги изгледа озадачено.
— Да стана предател?… Не мога да си представя какво би могло… Може би някоя съвършена любов… — Поклати глава. — Не, защото не мога да си представя, че жена, която ме обича, ще се опита да ме обърне срещу нещо, на което държа толкова.
— Като стана дума за жени, дали не видях преди малко един забързан паж в ливреята на Сълдън?
— Сто на сто си видял — ухили се Джими.
— Франси е тук с баща си, така ли?
— Да.
— И все още е хлътнала по теб?
Джими се ухили широко.
— Надявам се. Обядвахме заедно. Станала е точно такава, каквато можеше да се очаква.
Даш отвори вратата и каза:
— Ако не ме лъже паметта, беше много противна и те пердашеше най-редовно.
— Не. Теб те пердашеше. Аз й бях прекалено голям. Освен това си въобразяваше, че е влюбена в мен.
— Е, да се върнем на въпроса тогава. Има ли нещо в тази работа?
Джими закрачи до брат си по коридора.
— Сериозно, не знам. Но подозирам, че май няма да мога да кажа нищо по въпроса. Нито Франси.
— А Патрик?
— Е, това е забавянето, за което ти споменах. Херцозите взеха да долитат като прелетни птици към Даркмоор.
— И всички с дъщери за женене?
Завиха на ъгъла покрай стоящите мирно гвардейци и Джими каза:
— Мисля, че кралят се тревожи, че предвид предстоящата война трябва да се осигури нов наследник.
Изкачиха се по стълбите към голямата зала на барона, където Патрик провеждаше дворцовия съвет.
— Проклятието на близнаците.
— Ерланд никога не би направил нещо против брат си, знаем го, но хората са различни. Ако Патрик не се ожени и не му се роди син…
Откакто бяха започнали да се топят снеговете, в Даркмоор бяха започнали да се стичат благородници и сега скромната зала на барона беше претъпкана до пръсване.
— Май трябва да побързаме с връщането на Крондор дори само заради голямата зала, която да побере цялата тази сган — каза Даш.
— Шшт. — Джими посочи баща им, който бе застанал до принца. Това беше най-официалният съвет, който двамата бяха виждали досега в Даркмоор — Патрик беше с пурпурната си мантия, дългата хермелинова наметка и златната корона. Арута също беше облечен официално, в обшита със злато черна туника и пурпурен клин, и носеше служебната си верижка с окачения на нея херцогски печат. На бедрото си носеше меча, носен някога от неговия съименник и предаден му от Ерик фон Даркмоор.
Братята изчакаха най-отзад, докато принцът реши ежедневните дела. След това един млад паж обяви:
— Днешният съвет свърши, ваши благородия.
Патрик стана и всички в залата се поклониха. След като принцът напусна, Арута видя синовете си и им махна да дойдат при него.
Те прекосиха все още пълната със знатни особи зала и щом стигнаха до подиума, на който стоеше тронът, Арута прегърна по-малкия си син.
— Не мога да ти опиша колко се радвам, че те виждам. Хайде, трябва да разкажеш на принца какво си научил в Крондор.
Даш тръгна с баща си и брат си към кабинета на принца.
— Смяташ ли, че това ще им омръзне? — попита Накор.
— Рано или късно. — Пъг сви рамене. — Или ще им свършат стрелите.
Когато сааурците ги приближиха и стана ясно, че не идват да си говорят, ами направо щурмуват, Пъг беше издигнал мистична преграда около двамата. Изглежда, бяха млади сааурски воини, жадни за кръв. Неколцина пострадаха сериозно, когато пиките им се удариха в невидимата бариера на Пъг, скършиха се и те изхвърчаха от седлата. А след това сааурците заеха позиция на двайсетина разкрача разстояние и от половин ден ги обсипваха със стрели.