Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
— Три, не, четири години е по-млад от мен — пресметна съотношението Иван.
— Ама май е по-старши, нали?
Иван се засмя и се надигна.
— Бате Мите, прощавай, ама ние с Ален сме малко уморени…
Димитър не се засегна. Сви рамене — е, щом е така… Сетне се осведоми делово:
— Ще се сместите ли в твоята стая? Сега ще извадя походното легло, вие си теглете чоп кой ще спи на него.
Алванд дълго благодари с жестове и побърза подир събрата си. Той също разбра, че след първата радост от срещата домакините имат нужда да се посъвземат.
Хората не понасят дълго време живота без упойка — така бе казвал баща му. И много други неща още беше споделял със сина си. Алванд не се съмняваше в мнението му, но комай през последните четиристотин години хората се бяха променили?…
Алванд влезе в стаята с кашон в ръце. Вратата послушно хлопна след него.
Иван се откъсна от вестника и бегло отбеляза:
— Не затваряй вратата с опашка, ако обичаш. Отстрани изглежда като магия. И изобщо, ползвай крака и ръце, за да вземаш разни предмети!
— Опашката ми е невидима… А, да. Добре. Само че тук сме само ние…
— Просто си следи навиците, събрате. Че ще вземеш да се издъниш… Книги?
— Да. Трябва да науча френски. Взех ги от тавана.
— Хубаво те уредих аз…
— Ще ми е полезно — заяви Алванд в отговор. — Димитър ми оказа наистина голяма чест, усетих твоето изумление… А защо езикът, който се говори тук и който си говорел като малък, започва с „не“? — попита той след няколко секунди.
— Моля?
— Много често тук казват „не“. И по радиото слушах, често започват изречение с отрицание — „не така, а иначе“, „не толкова това, колкото онова“. Казват не „мисля така и така“, а „не мисля така“ и чак после изричат какво мислят… — Змеят отвори първата книга и от нея изпадна пожълтяла реклама, изрязана от вестник.
— Климатична инсталация — прочете Алванд, като изви врата си под кошмарен ъгъл, при което прешлените изпукаха. Той се усети и побутна листчето с крак. — Това пък какво е?
Иван обясни.
— А защо се заселват там, където температурата не им понася? Щеше да е по-просто, ако правеха така.
— Ама не е. Тук живеят като… върколашките глутници — заемат определена територия.
Алванд отново взе късчето вестник и го обърна.
— Безразлично. Без-раз-лич-но — опита прочетената дума на слух. — Защо не „хладност“? Или „никаквост“? Хм. „Лепило“. Иван, има ли „разлепило“? Като залепиш нещо с лепило, как го разлепваш? Или е правилно да се каже „отлепило“… — Змеят изгледа събрата си учудено. Физиономията на Иван ставаше червена, устните се гърчеха, свивани в напразно усилие. Сви рамене и продължи да разглежда фрагментите от заглавия и парчета изречения по изрезката. — „Клептоман обра…“ Одеве слушахме музика, Ерик Клептън. „Ман“ значи човек. Клептън-човек? Истинският Клептън какъв е тогава?
Иван избухна в смях.
— Смешливостта ти е противообяснима — укори го Алванд, отвори многоезичен речник и започна да го прелиства. — „Разбирам“. Раз-бирам. Бера. А на друг диалект същата дума е… „стоя под“, на трети — „поемам“… „От-бирам“ тогава трябва да е „тръгвам от знание за нещо“… Не? „Разбирам“ не ми харесва. Прави знаенето на парчета. Защо не е „в-бирам“? Как можеш да „стоиш под“ или да „поемаш“ знание? Без анализ? Без съмнение? Без СЪГЛАСЯВАНЕ? А, тук има „смятам“… Броя или преценявам? Преценявам… Ценя? Купувам? Всичко накуп? Без други думи не става ясно… Аха! — лицето му просветна. — Метлата е сметало. Не? С метало. Сметалото има метла? Смет и сметка. Каква е връзката?
— Ти вместо да отгатваш значенията на думите или да ги измисляш според значението им, разгледай тълковния речник… Така е в Лъжовния език.
— „Мъртъв камък“, „неодушевен предмет“… предполага се, че някога са били одушевени и живи или ще станат такива… Иван! Тези думи нищо не казват!
— Масова практика е хората да изричат неща, които нищо не изразяват.
— Но това тук е НАПИСАНО.
— Все тая. Написано, изговорено… Много говорят, нищо не казват. Или казват едно, а имат предвид друго. И не се учудвай — често наистина НИЩО нямат предвид.
Алванд посочи с очи надолу, към първия етаж:
— Не и тези, които са ти били Семейство.
— Хм. Те са… особен случай.
— Засега… съм изненадан приятно. Дори ми се струва, че мнението на Голямото ято за потомците на атъланите в Горната земя е… пресилено.
— Засега си почти очарован, виждам. Но ще се срещнеш с други хора… и ще видиш тогава. Хайде, учи си сега уроците.