Слънце недосегаемо (роман-изповед)
- Автор: Теллалов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Слънце недосегаемо (роман-изповед)». Краткое содержание книги:
… Човеци също издирват отворени портали към Долната земя. И също са готови да платят прескъпо, за да стигнат до там.
… Там, където все още бушува голямата война — същата, заради която преди няколко века всички митични същества изчезнаха от хорската реалност.
Светове и вселени, пълни с търсещи себе си странници… Едни намират бляновете си, други тепърва ще правят открития, а някои, едва извървели своя път, поемат по следващия. Безкраен, вечен е стремежът към НЕДОСЕГАЕМОТО.
Последваха реклами и някои от тях едва не задавиха змея. Иван се облещи към апарата.
— Вече е така! — разпери ръце Елена. — Кич-културата на консуматорите настъпва с голям валяк, както казва бате ти Митьо… А, връщат се. Горкият Ален…
Чуха се тежките стъпки на домакина. Първо влезе „Ален“, а бате Митьо избумтя иззад него:
— Ожадняхме! Къде ни е ракията!
— Митко, защо тропахте в спалнята? — строго попита Елена. — Не съм я разтребвала.
— Кой ти гледа оправията! Гледахме библиотеката. И до тавана ходихме, търсех една книга, ама я нема… Понеже стана дума за казармата… Кво ма, мъжки разговори. Нема да говорим за плетки, я.
— Мите! Ти си служил само една година трудовак!
— Ух, издайник… Виде ли я, Ален? Когато фактите говорят, само женските не си траят. Трудовак, ама към танково поделение! А мусю разбира от танкове, та исках да му покажа за чешките „Шкоди“, че като конструкция не са били по-зян от швабските, дето парад си направиха у Париж!
Елена трепна при споменаването, че „французинът“ разбира от танкове. Хвърли светкавичен поглед към племенника си, който в този момент гледаше към Алванд и се колебаеше дали да се смее, или е настъпил момента да вземе мерки. Забеляза реакцията на жената. Усети сърцевина от уплаха. И не се учуди, че тя се опита да се шегува:
— Мите, ти откъде знаеш как на френски е „танк“?
Димитър се изпъчи:
— Какво има да му знам! Шардасо — каруца за юруш, демек. Нали така е, Ален?
— Oui.
Иван с мъка се въздържа да не хмъкне. Е, какво пък, Алванд наистина беше „специалист“ по мачкане на танкоподобни машини. Често големите вимана носеха на борда си пет-десет щурмови бронехода. От два тина по Кашеп вече нямаше и следа от тази машинна сган — двамата бяха взели дейно участие в почистването на терена…
Димитър скромно прие победата.
— Видя ли? Ето че знам. А, Елено, „Декамеронот“ Искра ли я е взела? И „Кентърбърийските разкази“ ли? Добре, така може. Ама защо не ми се е обадила?
— Аз забравих. Грешката е моя.
Димитър не обичаше да раздава книги, особено онези, на които държеше — тоест почти всички. Ала винаги имаше изключения. Домакинът мръдна пръсти:
— Тогава пак сам ще нарежа салатата, а тебе да те е срам! Та, Ален, викам ти, тая ваша линия „Мажино“ е била ама пълен мерд. Виде ли братушките как сгазиха финландската Манерхайм? Като пиян тираджия мантинела, така я отнесоха!
Алванд направи неопределена гримаса, която домакинът изтълкува като възражение.
— Ако искаш да кажеш, че е станало с много кръв — прав си. Само че оня с мустаците и лулата кръв лесно е давал. На практика обущарски син, в семинария учил, ама май талантът си му е бил на бакалин — правил си е сметките с остро моливче. Виж, че после финландците цялата война не посмяха да се намесят, влага им е държало, значи — имал е резон да затрие толкоз народ. Пукало му е за народа на него… само оня, улавият, дето за нула време ви разгроми, само той му обърка сметките. Щото мустакатият може да е бил умен и хитър, дето в България е едно и също, ама всеки умник току направи някоя шашавотия и стане на будала. А будала човек и вързано куче го апе. Ама накрая… тегли му калема и на него през гушата. И това, защото Т-34 беше по-добра машина от немските, а немските не са били по-добри от чешките до 1939-а… На това какво ще кажеш?
— Мите — намеси се отново Елена. — Не бъди груб с госта…
— Груба ли е истината? Неква лъжа да съм казал? Не, аз си уважавам и дьо Гол, и Брежерак, а на Екзюпери, Ален, нали ги видя — имам му всичко, половината е на български, половината е на чешки. Кака ти има негови и на френски, оти знае да ги чете, а пък аз, като по̀ неокомуш, си ги сричам на по-елементарни езици… Викам само, че френците тогава немаха толкова инженери близо до властта и затова сглупиха, правителството им де. Това какво лошо говори за мусю и неговото племе? Че виж ни нас — ние все мърльовци си туряме на врато, а френците — само от време на време… Ален, ако имаш нужда впрочем, ползвай библиотеката спокойно. Ванко, вие нали нема да фукнете още утре или пък вдругиден?
— Тук сме, бате Митьо. Ако може да ни изтраете един месец или малко повече…
— Ако ще цяла година. Чекай да те питам, че това не знам как да го смарангясам на френски… кой набор е, че сега по-млад ми се вижда?
Иван за момент си представи как ще назове измерения в години срок от излюпването на побратима си. Може би Димитър само щеше да побутне очилата си и да отбележи, че не му дава толкова лазарника. Навярно би вметнал, че сигурно е виждал въпросните швабски танкове на живо по Шанз-Елизе. И би продължил „разговора“ за това, че всъщност историята на човечеството е история на техниката, а през последния век и кусур — история на автомобилната техника…