Престолът от драконова кост

За част от секундата, която му се стори безкрайна, той я натика през рамо обратно в колчана и издърпа друга. Някакъв присмехулен глас в главата му се изхили, че в такъв момент е решил да подбира стрелите си. Едва не изпусна и лъка, и стрелата, когато конят му залитна покрай едно покрито със сняг дърво. Миг по-късно чу болезненото и същевременно ужасено и ужасяващо изцвилване на сгромолясващ се кон. Хвърли поглед през рамо и видя само трима от спътниците си и — някъде зад тях — сплетено кълбо от ръце, конски копита и размятан сняг. Необезпокоявани, преследвачите профучаваха край рухналия конник.

„Кой ли е?“, мина му светкавична мисъл.

— Нагоре по склона, по склона! — крещеше Бинабик някъде вдясно от Саймън.

Той видя развятата като флаг опашка на Куантака — вълчицата вземаше на скокове една височина към сгъстяващата се гора: боровете се възправяха като невъзмутими стражи пред бушуващия край тях оглушителен хаос. Саймън дръпна с все сила юздите, които държеше с дясната си ръка, и се понесе нагоре по склона зад подскачащата вълчица. Тримата му спътници профучаха край него — пришпорваха задъханите коне към заслона от източени като върлини стволове на върха.

Слудиг бе все така без шлем, а мършавият със сигурност беше Гримрик, но другият, едър и с шлем, се беше се изкачил малко по-нагоре по склона; преди Саймън да успее да разбере кой е, до слуха му достигнаха дрезгави триумфиращи възгласи и конниците връхлетяха отгоре им.

След миг на вцепенение той опъна лъка, но крещящите нападатели се движеха толкова бързо между дърветата, че стрелата прелетя далече над главата на най-близкия до него мъж и изчезна. Саймън стреля пак и му се стори, че улучи крака на един от бронираните конници. Някой изкрещя от болка. Слудиг пришпори с ответен рев белия си кон и нахлупи шлема върху главата си. Двама от нападателите се отделиха от групата и препуснаха към него. Саймън го видя да се навежда светкавично, за да избегне меча на първия, и после как се извръща и стоварва брадвата в ребрата му, докато профучаваше покрай него; от прореза в ризницата на мъжа бликна ярка кръв. В същия момент вторият го застигна; в последния момент Слудиг успя да отбие удара му с другата секира, но мечът все пак издрънча върху шлема му. Римърът се люшна и едва не падна, докато нападателят му обръщаше коня си.

Преди двамата да застанат отново един срещу друг, до слуха на Саймън достигна пронизително цвилене. Той се извърна и видя към него да се клатушка още един конник — Куантака бе впила зъби в крака му и дереше с нокти цвилещия кон. Саймън изтегли меча си от ножницата, но в този миг, докато безуспешно се опитваше да се освободи от вълчицата, конникът връхлетя върху него. Мечът на Саймън отхвръкна надалеч, след което и самият той увисна в безпомощна безтегловност. След един безкрайно проточил се миг сякаш някакъв гигантски юмрук изкара въздуха от гърдите му и той се просна по очи на земята до цвилещите коне. Куантака се измъкна изпод тях и побягна. Мъжът беше лошо затиснат и крещеше.