Пазачът на фара [bg]

– Беше дълъг ден, но мислех все пак да видим кой какво е направил, преди да се приберем да почиваме.

Патрик се огледа. Всички изглеждаха изморени, но концентрирани. Отдавна се бяха отказали от идеята да се събират в други стаи, освен в кухнята, а Йоста бе проявил необичайна грижливост и се бе погрижил за всички да има чаша кафе.

– Мартин, можеш ли да обобщиш какво научихте от обикалянето по апартаментите?

– Обиколихме всички жилища и дори успяхме да говорим с повечето от обитателите им. Има само няколко апартамента, където трябва да отидем повторно. Най-интересното, разбира се, е дали някой е чул шум в дома на Матс Сверин. Разправии, дандания, изстрели. Но тук ударихме на камък. Единственият човек, който евентуално има с какво да допринесе, е мъжът от съседния апартамент. Казва се Леандершон. Петък срещу събота се е събудил посред нощ от шум, който може да се е дължал на изстрел, но спокойно би могъл да е и нещо друго. Споменът му за шума е твърде неясен. Спомня си най-вече, че просто нещо го е събудило.

– Никой ли не е видял някой да влиза или излиза? – попита Мелберг.

Аника трескаво си водеше бележки, докато другите разговаряха.

– Съседите не помнят да са виждали някой изобщо да посещава Матс Сверин, откакто се е нанесъл в блока.

– Откога е живеел там? – попита Йоста.

– Баща му каза, че се е върнал от Гьотеборг съвсем наскоро. Но мисля утре пак да говоря с родителите му в малко по-спокойна обстановка, така че тогава ще ги разпитам по-подробно за това – отговори Патрик.

– Значи, съседите не са казали нищо полезно.

Мелберг се вторачи в Мартин, сякаш го държеше отговорен за това.

– Общо взето – каза Мартин, отвръщайки на погледа.

Той продължаваше да е най-младият в управлението, но определено бе изгубил страхопочитанието, което първоначално изпитваше към Мелберг.

– Продължаваме нататък – каза Патрик, взимайки отново думата. – Говорих с бащата, но майката не беше в състояние да отговаря на въпроси. Както казах, смятам утре да ги посетя и да проведем по-обстоен разговор и тогава ще видя дали мога да измъкна още някаква информация. Но според бащата, Гунар, те не познават човек, който би искал да нарани сина им. Матс, изглежда, не е общувал с много хора, откакто се е върнал, макар че е тукашен. Искам утре някой да отиде да поговори с колегите му. Паула, Йоста, можете ли да се заемете?