![Каубои и извънземни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/3/kauboi-i-izvnzemni-bg-download.jpg)
Каубои и извънземни [bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Вестерны
Электронная книга - «Каубои и извънземни [bg]». Краткое содержание книги:
Първата й творба е публикувана в сп. „Орбит“ през 1974 година. Забелязана е веднага и получава награда „Джоун У. Кембъл“ за най-добър млад писател. След това два пъти печели „Хюго“ — най-престижната литературна награда за фантасти.
Много бързо холивудски асове на киноиндустрията я привличат, за да пренесе бляновете им от екрана на бялата страница. Нейната адаптация за „Завръщането на джедаите“ на Джордж Лукас се превръща в безспорен бестселър. В следващите няколко години първо адаптира сценария на филма „Дюн“, после пише роман по третата част на „Лудия Макс“ с Мел Гибсън, както и фентъзи истории по филмите „Жената-ястреб“ с Мишел Пфайпфър и „Уилоу“ с Вал Килмър и Джоан Уоли.
Джоан Виндж е автор на романа „Снежната кралица“, спечелил наградата Хюго за най-добър фантастичен роман, и на продълженията му „World’s End“, „The Summer Queen“ (финалист за наградата Хюго) и „Tangled up in Blue“, както и на три романа за героя-телепат Кат — „Psion“, „Catspaw“ и „Dreamfall“ и на книгата „Heaven Chronicles“. Автор е и на множество по-кратки творби, а разказите й, включително спечелилата Хюго новела „Eyes of Amber“, са публикувани в различни престижни списания и антологии. Кратките й творби са събрани в две книги — „Eyes of Amber“ и „Phoenix in the Ashes“. Виндж също така е автор на много романи филмови адаптации, сред които „Лудия Макс“ и книги по „Междузвездни войни“, превърнали се в бестселъри.
Автор е и на „The Random House Book of Greek Myths“ — книга с гръцки митове за млади читатели, с илюстрации на Орен Шърман. Няколко години подред тя рецензира японска манга и аниме за антологиите „The Year’s Best Fantasy and Horror“, под съставителството на Елън Датлоу, Кели Линк и Гавин Грант. В момента Джоан Виндж работи по новата си книга „Ladysmith“ — първи роман от поредица, чието действие се развива в Западна Европа по време на Бронзовата епоха. Дипломата й на антрополог ще се окаже много полезна в този последен проект на авторката.
Джейк пое дълбоко дъх, точно когато някаква мълния, появила се от нищото, разцепи небосвода над сградите в края на улицата. Невидимата буря се понесе към него и развъртя праха в задушаващи облаци, разтресе земята и сградите с могъщ гръм. Мълнии заудряха по къщите и една след друга ги подпалиха. Друг вид светлина — ослепително синя — се изсипа от небето под формата на всепомитащи конуси, понесе се над улици и здания, освети праха и дима и очерта силуетите на хора и животни, втурнали се сляпо през урагана в търсене на невъзможно спасение.
Драскотини мрак се спуснаха през конусите като камшици — не, като ласа, и когато наближиха земята, започнаха да се разплитат, подобно на пръсти. Джейк видя как се сключват около телата и ги издърпват от конски гръб или от земята. Ласата прибираха безпомощните си пищящи жертви в небето… вътре в нещо.
През облаците прах и решетките на прозореца Джейк не можеше да разбере какво има там горе. Светлината на гривната му вече не пулсираше, а се изливаше от нея неспирно.
Фургонът рязко се разклати, когато спирачката му поддаде и конете тръгнаха напред. Кочияшът явно също не бе очаквал това — вероятно това бе една от най-малките му изненади за тази нощ.
Фургонът изведнъж потегли надолу по улицата и свърна зад един ъгъл, а след това се заби в купчина отломки на някаква срутена сграда. Фургонът се прекатури на една страна, а конете се отскубнаха и побягнаха в нощта.
Джейк се поотръска, докато псуваше и буташе Пърси, за да не го насини още повече, отколкото в последната половин минута, докато се търкаляха като зарове. Нищо не беше счупено, но ако този задник не спре да виси на веригите, щеше да счупи китката му.
— Стига си дърпал и ми дай ръка! — рече Джейк и дръпна Пърси напред.
— Че що, бе, мамка му? — Пърси дръпна веригата към себе си.
— Мога да ни освободя! — извика Джейк. — Дай си скапаната ръка!
Лицето на Пърси внезапно се изпълни с нетърпение и той подаде ръката си. Джейк я сграбчи и огъна пръстите му назад, докато нещо не изхрущя. Пърси изпищя в истинска агония, а Джейк го изрита силно до стената, за да освободи ръката му от белезниците. Младежът се строполи на пода в ъгъла, разридан и ругаещ.
Джейк вече не бе прикован към Пърси, но присъствието му продължаваше да го дразни, а и все още бяха заключени… Провикна се към кочияша, но от шума навън едва чуваше самия себе си. Единственият достъпен изход беше таванът на фургона. Ако кочияшът не се покаже скоро, за да отключи… Джейк хвърли поглед към Пърси и стисна юмрук.
Един от кръжащите конуси светлина прихвана фургона. Светлината започна да блуждае през прозореца над главите им и изпълни тясното помещение със студена светлина. Джейк се вкопчи в решетката и се опита да види какво би могло да излъчва толкова ярко сияние. Лъчът го заслепяваше — отметнал глава назад, той виждаше само синята светлина. Синя светлина, синя светлина…
Спомням си…
Лъчът попадна върху блещукащата метална гривна и тя внезапно се промени. Джейк пусна решетката и зяпна ивицата метал, забравяйки всичко останало, дори Пърси, който пък забрави да крещи.
Сякаш в отговор на светлината отгоре, гривната цяла грейна в синьо. Джейк видя как металът, по-твърд от камък, се разгърна като механично растение, започна да расте и да се променя, плъзна нагоре по ръката му и оформи нещо като ръкавица, а върху дланта му се срасна в едно парче.
От повърхността се показаха дълги, тънки тръбички — всяка светеше като запалена свещ, пълна до преливане със синя светлина. Напомняше му нещо… нещо познато — мерник на оръжие? Мерник на божествено оръжие!
Внезапно разбра. Със сигурност можеше да разпознае оръжие, когато го види. И знаеше какво прави то… Но как, по дяволите, да го задейства…
— Как направи това? — гласът на Пърси трепереше. Излъчваше страх, сякаш бе вкаран в колибата на бясно куче.
Джейк не му обърна внимание. Наблюдаваше как оръжието сменя цвета си, докато движи ръката си, разтръсква я или я свива в юмрук.
Как работи това? Какво може да прави? Само да се измъкна…
Последва взрив и нещото на китката му буквално издуха задната стена на обкования с желязо фургон.
Джейк се разруга от изумление, изправи се и зяпна дупката… Усети надежда сред горещия прахоляк и горчивите пориви на вятъра.
Измъкнах се…