Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Не ме искаше там — това бе очевидно — но имаше и нещо повече. Беше ядосан. Той, който ме бе подредил така, че да ме види да падам. Той, който можеше да ми целуне белия задник по хиляди начини, беше ядосан на мен. Как смееше.

Опонентът лежеше на ринга, хриптейки и гърчейки се в агония. Онзи последен натиск от Рейес трябва да бе повредил нещо. Рейес го игнорира. Игнорира и рефера, който го засипваше с устни предупреждения, и мъжът, който понечи да сложи ръка на рамото му, за да го подкрепи, преди да размисли. Скачайки на крака, той се отправи навън от клетката, сякаш имаше друго място, на което да бъде. Поздравителните викове и възгласи се усилиха, когато започна да си проправя път през тълпата. И тях игнорира. За щастие тълпата имаше достатъчно здрав разум, за да се отдръпне от пътя му, докато се приближаваше.

Мина през тях с лекота, после се провря през врата, която водеше към голяма, квадратна конструкция в далечния ъгъл. Офиси, може би. Треньорите помагаха на другия мъж да се изправи на крака и го отведоха в противоположната посока, докато един от уредниците бършеше кръвта от тепиха.

Краката ми поеха в посоката, в която бяха насочени всички очи. Към стаите в ъгъла. Проврях се през подивялата тълпа и нещастно влюбените жени. Няколко от тях се мотаеха до вратата, но не смееха да влязат вътре. Фактът, че вратата бе напълно неохранявана, ме изненада. Още един мъж излезе, по-нисък и по-набит от Рейес, ръцете му бяха бинтовани, юмруците му бяха в готовност, докато се боксираше с невидим противник на път за клетката.

И тълпата подивя.

Престъпих през вратата в нещо като индустриална съблекалня. Не като онези във фитнес залите, чисти и светли, а като в старите фабрики, мрачна, тъмна и мръсна. Три реда метални шкафчета преграждаха наполовина изпълненото с пара помещение. Вляво имаше няколко преградени офиси и бюро. Отдясно…

— И искат да издържиш повече. — Мъжки глас отекна към мен от същата тази посока. — Говорихме за това, помниш ли?

Последвах го, минавайки покрай шкафчетата, докато не стигнах до открито пространство и пейки и няколко маси. Душовете бяха по-нататък и очевидно някой се възползваше от тях. Пара се извиваше около Рейес, докато седеше на една от масите. Мъж, който трябва да беше треньорът му, стоеше пред него, омотавайки ръцете му в бял бинт също като във филмите. Дънките висяха ниско на хълбоците му, показвайки достатъчно от вдлъбнатината между костта и корема му, за да ми омекнат коленете. Превръзки и още бинт красяха рамото и обграждаха ребрата му, а аз се опитах да потисна загрижеността си. Колкото до останалата част от него, кожата с цвят на мед обвиваше твърдите му мускули и стегнатите извивки. Беше просто великолепен.