![Смъртта на царете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/6/smrtta-na-carete-bg-download.jpg){kind=icon}
Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
Бяха го вързали и един от пиратите го заплю в лицето, Гадитик почервеня от гняв, когато си спомни това. Мъжът беше едноок, с лице, изпъстрено с белези и обрасло с четинеста брада. Бялото око като че ли се бе втренчило в римския капитан, а грухтенето на пирата почти беше накарало римлянина да покаже гнева си и да се унижи още повече, като започне да се бори. Вместо това той беше изгледал пирата безстрастно и само изсумтя, когато той го срита в корема и отмина.
— Трябва да се опитаме да избягаме — прошепна Светоний; наведе се толкова близо, че Гадитик подуши дъха му.
— Не можем да местим Цезар, така че не мисли за тая работа. Ще минат няколко месеца, преди писмата за откупа да стигнат до града, и още няколко, за да дойдат парите дотук, ако изобщо дойдат. Имаме достатъчно време да планираме.
Пиратите бяха пощадили и Пракс. Без бронята изглеждаше съвсем обикновен човек. Дори колана му бяха взели, за да не може да използва тежката катарама като оръжие, затова старият войник все придърпваше нагоре панталоните си. От всички само той беше приел промяната в късмета с най-малкия видим гняв и естественото му търпение помагаше на всички да запазят душевното си равновесие.
— Момчето има право, капитане. Нищо чудно да ни хвърлят през борда, когато получат парите от Рим. Или пък сенатът да забрани на семействата ни да платят и да предпочете да ни забрави.
— Забравяш се, Пракс — изфуча Гадитик. — Сенаторите са римляни, колкото и лошо мнение да имаш за тях. Няма да ни изоставят.
Старият войник сви рамене.
— И все пак трябва да имаме план. Ако тази трирема срещне римска галера, ще ни хвърлят през борда, ако нашите атакуват. Една верига на краката — и готово.
Гадитик впи поглед в очите на своя опций.
— Добре. Ще измислим нещо, но ако имаме възможност, няма да оставя никого. Цезар е и със счупена ръка, освен раната на главата. Седмици ще минат, преди да се изправи на крака.
— Ако оживее — вметна Светоний.
Кабера го изгледа остро.
— Той е силен, а и аз не съм лош лечител.
Светоний смутено сведе очи.
— Имаме време да обмислим всички възможности — каза Гадитик. — Много време.
Глава 6
Касаверий огледа дългата кухня и си позволи да се усмихне самодоволно. Оживлението около вечерята вече приключваше, последните ястия бяха сервирани още преди часове.
— Съвършенство до последната подробност — измърмори той на себе си, както правеше всяка вечер от десет години, откакто беше нает като главен готвач от Корнелий Сула.
Хубави години, макар че стройната му някога фигура се беше раздула застрашително. Касаверий се облегна на гладката стена и продължи да чука в хаванчето семената от синап, за да приготви горчицата, която Сула обичаше. Потопи пръст в тъмната смес и добави малко зехтин и оцет от тесногърлите бурканчета, наредени по лавиците на стените. Че как може добрият готвач да не опитва собствените си ястия? Това беше част от готвенето. Баща му беше дори още по-дебел и Касаверий се гордееше с теглото си — знаеше, че само глупак ще назначи кльощав готвач.
Тухлените фурни вече трябваше да са изстинали. Касаверий махна на робите да ги изчистят за новите въглища утре сутрин. Въздухът в кухнята все още тежеше от жега и той извади един парцал от пояса си и избърса челото си. С тази негова дебелина като че ли се потеше все повече. Реши да довърши горчицата в една от студените стаи, където се приготвяха сладкишите с лед, но не му се искаше да оставя робите без надзор. Знаеше, че крадат от храната за семействата си, и донякъде можеше да им го прости. Но ако ги оставеше сами, можеха да прекалят и можеше да стане беля. Баща му всяка вечер се оплакваше от тях. Той прошепна една молитва за стареца, където и да беше сега.
Настъпваше голямото спокойствие в края на един добре преминал ден. Домът на Сула беше известен с добрата си храна и когато поръчваха нещо специално, Касаверий се радваше на енергията и вълненията, които овладяваха прислугата още от момента на предвкусването, докато отваряше бащиния си списък с рецепти, развързваше ценните свитъци пергамент и прокарваше пръст по буквите. Извличаше удоволствие от факта, че само той може да ги чете. Баща му казваше, че всеки готвач трябва да е образован, и Касаверий въздъхна, като си помисли за собствения си син. Момчето прекарваше цели сутрини в кухнята, но учението като че ли бягаше далеч от ума му. Синът му бе живо разочарование и Касаверий се беше примирил, че никога няма да го види да управлява собствена кухня.