![Онзи, който убие дракона [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/6/onzi-kojto-ubie-drakona-bg-download.jpg)
Онзи, който убие дракона [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-306-3
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онзи, който убие дракона [bg]». Краткое содержание книги:
— Събрахме малко сведения по време на вчерашните разпити по домовете — съобщи младши полицай Стигсон. — Струва ми се, че някои подробности са особено уместни по повод разказаното от нашия колега Алм относно бившия колега Роланд Столхамар.
— Слушам — отвърна Бекстрьом. — Какво чакаме? Да не са секретни?
— Вдовицата Стана Холмберг, 78 — започна Стигсон с кимване към Бекстрьом. — Живее в апартамент на приземния етаж в сградата на улица Хаселстиген 1. Приятна жена. Пенсионирана учителка, но жизнена и съвсем с всичкия си, при това няма проблеми със слуха. Нейният апартамент е под този на Даниелсон и тъй като стените са доста тънки, тя съобщи интересни сведения, които да ни послужат за разследването — Стигсон кимна въодушевено и погледна към Бекстрьом.
По дяволите, това изобщо, ама изобщо не е истина, помисли си Бекстрьом. Играчът на народни танци трябва да е роднина на онзи свидетел Лаурен. Навярно природени братя — предвид различните фамилни имена.
— Все още чакам — заяви той и обезсърчен разпери ръце.
В сряда вечерта, 14 май, у Даниелсон празнували. Според госпожа Холмберг започнали към девет, високи гласове, смях и викове, а приблизително час по-късно нещата станали неуправляеми. Даниелсон и гостът му слушали грамофон много силно, пускали непрестанно изпълнения на Еверт Тоб според госпожа Холмберг и му припявали задружно.
— „Валсът на огняря“ и „Бригът Blue Bird от Хъл“, и „Фритьоф и Карменсита“, и не знам още какво, край нямаше — поясни госпожа Холмберг.
Това изобщо не бил първият подобен случай, а тъй като самата тя малко се страхувала от Даниелсон, позвънила на една съседка с молба за съдействие. Брит-Мари Андершон, по-млада жена, живуща на последния етаж.
— Никак не е приятно да си имаш вземане-даване с този Даниелсон — обясни госпожа Холмберг. — Макар че сигурно звучи ужасно да се говорят подобни неща за мъртвец. Едър и груб мъжага, който се налива целодневно. Спомням си веднъж, когато щеше уж да ми държи входната врата, но беше толкова пиян, че се просна, за малко да повлече и мен с торбите.
— Значи звъннахте у по-млада приятелка, Брит-Мари Андершон, с молба да ви помогне — обобщи младши полицай Стигсон, който бе провел разпита с аудиозапис, та сега четеше сваления текст.
— Да, тя е много свестен човек. При това умее да слага на мястото им такива като Даниелсон, та не ми се случваше да ѝ се моля за първи път.
— А знаете ли какво е направила тогава госпожица Андершон?
— Госпожа Андершон, не госпожица. Разведена е или мъжът ѝ май умря. Всъщност не знам. Но трябва да е слязла да говори с него, защото след малко стана тихо и спокойно.
— Госпожо Холмберг, дали знаете колко бе часът тогава? Тоест, когато отново стана тихо — поясни Стигсон.
— Май ще да е било някъде към 22:30. Доколкото си спомням.
— А какво правихте после, госпожо Холмберг?
— Легнах си — отвърна тя. — И много правилно. Ако си бях подала носа навън, сигурно и мен щяха да убият.
— Ами тази по-млада съседка? Която е помолила за помощ. Тя какво казва? — попита Бекстрьом.
— Брит-Мари Андершон. Леле-леле — усмихна се триумфално младши полицай Стигсон.
— Какво леле-леле? — попита Бекстрьом.
— Каква жена — въздъхна дълбоко Стигсон. — Каква жена. Руса, истинска блондинка, сто на сто съм сигурен. Какво тяло, какъв бюст. Леле-леле. Чиба, Доли Партън, така де — поясни Стигсон с блажена усмивка на уста.
— А може ли и да говори? — попита Бекстрьом.
— Определено — кимна Стигсон. — Беше страшно приятна и добре че си носех касетофона — с тази визия, искам да кажа, с това тяло…
— По дяволите — прекъсна го Аника Карлсон. — Кажи какво е споделила.
Сега най-добре танцьорчето да внимава, помисли си Бекстрьом. Карлсон вече кипва, та скоро ще му откъсне и ръцете, и краката на малкия Стигсон.
— Да, да — отвърна Стигсон, чиито бузи внезапно пламнаха. Разлисти нервно записките си и зачете наново. — Свидетелката Брит-Мари Андершон в обобщен вид сподели следното.
В 22:00 в сряда вечерта госпожа Холмберг се обадила на госпожа Андершон с молба да ѝ помогне със съседа Даниелсон. Госпожа Андершон слязла при него и позвънила на вратата му, при което Даниелсон отворил, явно бил пиян. Тя го предупредила да се поукроти, ако не, заплашила да се обади в полицията. Даниелсон поднесъл извинение и затворил вратата на апартамента си. Госпожа Андершон останала 2-3 минути на прага да чуе, но щом спрели грамофона, се качила с асансьора до апартамента си. Приблизително четвърт час по-късно Даниелсон се обадил на госпожа Андершон на домашния ѝ телефон. Накарал ѝ се, направо бил безочлив. Казал ѝ да не си пъха носа в чужди работа. После тръшнал слушалката — според преценката на госпожа Андершон, часът тогава бил около 22:30.