![Грънчарското колело на рая [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/3/grncharskoto-kolelo-na-raya-bg-download.jpg)
Грънчарското колело на рая [bg]
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Грънчарското колело на рая [bg]». Краткое содержание книги:
„Грънчарското колело на рая“ е поредният шедьовър на най-титулуваната жена в съвременната фантастика. Урсула Ле Гуин е постигнала силно въздействащ синтез от поетично въображение и научна достоверност, от разум и чувства“. „Ню Йорк Таймс“
— Те решиха проблема с пренаселеността, нали? — попита Ор и този път остротата в тона му ясно се усещаше. — Успяхме.
— Да. Те успяха. Сега няма пренаселеност. А имаше ли друго решение, извън ядрената война? Сега няма непрестанен глад в Южна Америка, Африка и Азия. Когато транспортните канали бъдат напълно възстановени, няма да има дори и отделни гладуващи райони, каквито все още са останали. Казват, че една трета от човечеството все още си ляга гладно вечер, но през 1980 са били 92%. Сега по Ганг няма наводнения, предизвикани от задръствания с трупове на умрели от глад. Няма белтъчна недостатъчност и рахит сред децата на работниците в Портланд, Орегон. А имаше — преди Кризата.
— Епидемията — поправи го Ор.
Хейбър се приведе над голямото бюро и попита:
— Джордж. Кажи ми. Пренаселен ли е светът?
— Не е — отвърна мъжът. Хейбър помисли, че се смее и малко стреснат се отдръпна назад; после осъзна, че очите на Ор са така странно лъскави от сълзите в тях. Беше близо до нервен срив. Още по-добре. Ако се срине, адвокатката ще бъде по-малко склонна да повярва на онова, което говори и съвпада с някакъв неин спомен.
— Но преди половин час беше дълбоко обезпокоен, разтревожен, Джордж, защото смяташе, че пренаселеността е заплаха, надвиснала над цивилизацията, над цялата земна екосистема. Не очаквам тази тревога да си е отишла, далеч не. Но според мен се е променило качеството й, тъй като си я преживял на сън. Сега разбираш, че тя не се основава на действителността. Тревогата продължава да съществува, но с една разлика — вече знаеш, че е ирационална, че се причинява по-скоро от вътрешно желание, отколкото от външната действителност. Но сме едва в началото. Добро начало. Дяволски много постигнахме за един сеанс, с един сън! Съзнаваш ли го? Сега вече имаш за какво да се заловиш и да се справиш с всичко. Излезе отгоре на нещо, което тежеше върху теб, смазваше те, караше те да се чувстваш притиснат и приклещен. Оттук нататък борбата ще е по-равностойна, защото си по-свободен. Не го ли чувстваш? Не се ли чувстваш още сега, вече, поне мъничко по-малко притеснен?
Ор погледна него, сетне отново адвокатката. Не каза нищо.
Настъпи продължително мълчание.
— Изглеждаш изтощен — обади се Хейбър, символично потупвайки го по рамото. Искаше да успокои Ор, да го върне към обикновеното му безлично състояние, в което не би набрал смелост да каже пред трети човек нещо за способностите, които има насън или да го накара да се срине, да се държи като очевидно ненормален. Но той не изпадаше в нито едно от тези състояния. — Ако тук, в ъгъла, не се таеше представител на МЗОСГ, щях да ти предложа чаша уиски. И все пак да не превръщаме един лечебен сеанс в запой, а?
— Не искате ли да чуете за съня?
— Ако ти искаш.
— Погребах ги. В един от големите ровове… когато бях на шестнайсет години, след като си отидоха нашите, работих в Корпуса за погребение… Само дето в съня хората бяха все голи и изглеждаха като умрели от глад. Планини от трупове. Трябваше всички да ги погреба. Все ви търсех, но ви нямаше.
— Не — заговори успокоително Хейбър, — аз все още не съм се появявал в сънищата ти, Джордж.
— О, да. С Кенеди. И като кон.
— Така е, в самото начало на терапията — отвърна Хейбър, отклонявайки темата. — Та значи в този сън си използвал действителен спомен от преживяното…
— Не. Никога не съм погребвал никого. Никой не е умрял от Епидемията. Не е имало никаква епидемия. Всичко е в моето въображение. Сънувах го.
Да го вземат дяволите ситното, глупаво копеле! Изплъзнало се е от контрол. Хейбър наклони глава и не се намеси, запази толерантно мълчание. Нямаше какво друго да направи, защото с една по-енергична реакция би могъл да събуди подозрението на адвокатката.
— Казахте, че помните Епидемията; но не помните ли също така, че никаква епидемия не е имало, че никой не е ставал жертва на предизвикан от замърсяването на въздуха рак, че населението просто продължаваше да расте ли расте? Не? Не си го спомняте? А вие, г-це Лилейч, не помните ли и двете неща?
В този момент Хейбър се изправи:
— Съжалявам, Джордж, но не мога да допусна г-ца Лилейч да бъде въвлечена в това. Няма необходимата квалификация. Няма да е редно да ти отговори. Това е психиатричен сеанс. Тя е тук да наблюдава Усилвателя и нищо повече. Принуден съм да настоя.