Грънчарското колело на рая [bg]

Не беше слабият мъж с изпъкнали кости от света на седемте милиарда; всъщност си беше съвсем солиден. Но яде като невидял, страшно много яде — твърдо сварени яйца, препечени филийки с масло, аншоа, пастърма, стръкове целина, сирене, орехи, парче студена камбала, намазана с майонеза, маруля, мариновано салатено цвекло, шоколадови бисквити — каквото намери по рафтовете. Докато пиеше истинско, а не ерзац-кафе му хрумна нещо, което го накара широко да се усмихне. Помисли си: в онзи живот, вчера, сънувах резултатен сън, който затри шест милиарда души и промени цялата история на човечеството за изминалия четвърт век. Но в този живот, който създадох, не съм сънувал резултатен сън. Наистина бях в кабинета на Хейбър и сънувах, но това нищо не промени. Било си е все така и само съм сънувал лош сън за годините на Епидемията. Съвсем съм си наред; нямам нужда от лечение.

До сега не бе гледал по този начин на въпроса и това го развесели достатъчно, за да се усмихне, но не особено щастливо.

Знаеше, че отново ще сънува.

Вече минаваше два. Изми се, намери шлифера си (истински памук, лукс в другия живот) и тръгна пеша към Института, до който трябваше да извърви няколко километра нагоре, покрай Медицинския факултет, а сетне и още по-нагоре, към парка Вашингтон. Разбира се, би могъл да стигне дотам с тролейбусите, но те минаваха рядко и заобикаляха, а във всеки случай нямаше нужда да бърза. Изпитваше удоволствие да върви по свободните от движение улици под топлия мартенски дъжд; дърветата се разлистваха, кестените се готвеха да запалят свещите си.

Катастрофата, карциномната епидемия, която за пет години намали човешкото население с пет милиарда души и с още един през следващите десет, разтърси из основи световните цивилизации и все пак, в края на краищата, ги остави непокътнати. Качествена промяна не настъпи, само количествена.

Въздухът продължаваше да е дълбоко и непоправимо замърсен — замърсяването предхождаше с десетилетия катастрофата, нещо повече, бе прекият й причинител. Сега не вредеше особено на никого, освен на новородените. Епидемията, в своята левкимоидна разновидност, продължаваше да избира, селективно, сякаш обмислено, по едно на всеки четири новородени и го убиваше за шест месеца. Оцелелите оставаха практически резистентни на рака. Но имаше други беди.