Грънчарското колело на рая [bg]

И той се събуди както обикновено, бързо, преминавайки от едно състояние в другото без пъшкане, празни погледи и унасяне. Седна и погледна първо г-ца Лилейч, сетне Хейбър, който беше махнал електродите от главата му. Изправи се, протегна се леко и отиде до прозореца. Застана там, загледан навън.

В позата, която беше заел, едва ли не за миг, се почувства някаква необикновена увереност — беше съвършено неподвижен, сякаш бе център на нещо. Приковани, Хейбър и жената мълчаха.

Ор се обърна, изгледа Хейбър и попита:

— Къде са те? Къде отидоха всички те?

Хейбър видя как очите на жената се разтвориха широко, видя в нея да се надига напрежението и разбра опасността. Да приказва, трябва да приказва!

— Доколкото съдя по ЕЕГ-то — рече той и чу собствения си глас да звучи плътно и топло, такъв, какъвто го искаше, — току-що сънува много наситен сън, Джордж. Не бе приятен; всъщност беше едва ли не кошмар. Първият „лош“ сън, който си имал тук. Така ли е?

— Сънувах Епидемията — рече Ор и потрепери от глава до пети, сякаш се готвеше да повърне.

Хейбър кимна. Седна на бюрото си. Със странното си послушание, със своята склонност да върши привичните и приемливи неща, Ор дойде и седна срещу него в голямото кожено кресло за посетители и пациенти.

— Трябваше да преодолееш наистина труден момент и превъзмогването не стана лесно. Така ли е? За първи път, Джордж, те накарах да се справиш с действителна тревога в съня си. Този път по мое указание, внушено под хипноза, ти се зае с един от по-дълбоко залегналите елементи от психическото ти заболяване. Оказа се не лесно, нито приятно. Всъщност този сън беше страшен, нали?

— Помните ли годините на Епидемията? — попита Ор, не агресивно, но с оттенък на нещо неприсъщо в гласа му. Дали беше сарказъм? Сетне обърна поглед към Лилейч, която се бе оттеглила на креслото си в ъгъла.

— Да, помня ги. Вече бях зрял мъж, когато се разрази първата епидемия. Бях на двайсет и две години, когато в Русия направиха първите съобщения, че химичните замърсители в атмосферата се комбинират и образуват вирулентни канцерогени. Следващата вечер оповестиха болничната статистика от Мексико сити. После установиха инкубационния период и всички започнахме да броим. Да чакаме. Възникнаха безредици, имаше сексуални оргии, развихриха се Оркестрите на Страшния съд и Комитетите за бдителност. И родителите ми умряха същата година. Съпругата ми на следващата. Двете ми сестри и децата им след това. Всички, които познавах. — Хейбър разпери ръце. — Да, помня онези години — рече мъчително той. — Спомням си ги, когато трябва.