![Грънчарското колело на рая [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/3/grncharskoto-kolelo-na-raya-bg-download.jpg)
Грънчарското колело на рая [bg]
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Грънчарското колело на рая [bg]». Краткое содержание книги:
„Грънчарското колело на рая“ е поредният шедьовър на най-титулуваната жена в съвременната фантастика. Урсула Ле Гуин е постигнала силно въздействащ синтез от поетично въображение и научна достоверност, от разум и чувства“. „Ню Йорк Таймс“
В него се надигна някакво необосновано и мъчително приятно чувство, приличаше на дърво, което за миг израства и разцъфтява; то водеше корените си от слабините, а цветовете — от съзнанието му. „Ало“, повтори той.
— Искате ли сте да се срещнем по някое време и да поговорим?
— Да. Разбира се.
— Добре. Не искам да се надявате, че можем да заведем иск във връзка с използуването на онази там машина. Усилвателя. Тя като че ли е напълно в ред. Издържала е подробно лабораторно изпитание, а той е направил всички необходими проверки, минал е по всички необходими канали и сега тя е регистрирана в МЗОСГ. Разбира се, той е истински професионалист. Когато за първи път говорихме, не се сетих за кого става дума. Човек не се издига до такова положение, ако не е страшно добър.
— Какво положение?
— Ами, директор на финансиран от държавата изследователски институт!
Харесваше му как тя често започваше ожесточените си, изпълнени с презрение изречения с неубедителното, примирително „ами“. Така подкопаваше почвата под краката им още преди да са тръгнали, оставаше ги да висят без опора в нищото. Беше смела, много смела.
— О, да, разбирам — рече неопределено той. Д-р Хейбър получи директорския си пост в деня, след като Ор се сдоби с вилата си. Сънят с вилата беше по време на единствения сеанс, протекъл през цялата нощ; повече не опитаха. Хипнотичното внушение за съдържанието на съня се оказа недостатъчно за нощен сън и в 3 часа Хейбър се предаде и свърза Ор с Усилвателя, който му подаваше модели на мозъчна активност при дълбок сън, така че и двамата можаха да се отпуснат. Но следващия следобед имаха нов сеанс и онова, което сънува Ор тогава, бе толкова продължително, объркано и сложно, че така и не му стана ясно какво е променил. Заспа в стария кабинет и се събуди в ОИО — Хейбър си бе уредил повишение. Но имаше и още. Сякаш след този сън не валеше толкова; може да се бяха променили и други неща. Нямаше как да е сигурен. Тогава протестира, че Хейбър го заставя да сънува толкова много резултатни сънища за такова кратко време. Той веднага склони да не го насилва и го остави пет дни без сеанс. В последна сметка беше великодушен. Освен това не искаше да заколи кокошката, която му снасяше златни яйца.
Кокошката. Точно така. Ето точната му характеристика, помисли Ор. Скапана, сива, глупава кокошка. Пропусна част от онова, което говореше г-ца Лилейч, затова се обади:
— Извинете, пропуснах нещо. В момента изглежда съм замаян.
— Лошо ли ви е?
— О, не, не ми е лошо. Само съм малко уморен.
— Сънувахте тревожен сън за Епидемията, нали. Изглеждахте ужасно след това. Все така ли се чувствате след сеансите?
— Не, не винаги. Този беше тежък. Предполагам сте забелязали. Нали ставаше дума да си уредим среща?
— Да. Предложих понеделник за обяд. Работите в центъра, нали, в Брадфорд Индъстриз?
Донякъде учуден осъзна, че е така. Нямаше ги големите проекти Бонвил-Уматила за водоснабдяване на огромните градове Джон Дей и Френч Глен, защото те не съществуваха. Извън Портланд в Орегон нямаше други големи градове. Не беше чертожник в Областното управление, а в частна фирма за инструментално оборудване в центъра на града; работеше в офиса им на Старк стрийт. Разбира се.
— Да — отвърна той, — свободен съм от един до два. Можем да се срещнем в „При Дейв“, на Анкени.
— Между един и два е много добре. И така в „При Дейв“. До понеделник.
— Почакайте — рече той. — Чуйте. Ще ми… Бихте ли ми казали какво каза д-р Хейбър, когато бях хипнотизиран? Чухте всичко, нали?
— Да, но не мога да го направя, ще се намеся в неговото лечение. Ако е искал да знаете — щеше да ви каже. Няма да е етично. Не мога.
— Сигурно сте права.
— Да. Съжалявам. Значи в понеделник?
— Довиждане — рече той и внезапно завладян от униние и лоши очаквания, сложи слушалката на мястото й, без да дочака нейното „Довиждане“. Не би могла да му помогне. Беше храбра и силна, но не дотам. Може да бе видяла или почувствала промяната, но я бе отстранила от себе си, отказала се бе да я възприеме. Защо не? Двойната памет беше наистина тежък товар и нямаше причина тя да го понесе, нямаше основание, дори за момент, да повярва на брътвежите на психар, който твърди, че сънищата му се сбъдват.
Утре беше събота. Дълъг сеанс с Хейбър от четири до шест или още повече. Нямаше измъкване.
Стана време за ядене, но Ор не изпитваше глад. Не беше запалил лампите във високата си сумрачна спалня, нито в дневната, която така и не свари да обзаведе за трите години откак живееше тук. Сега влезе безцелно в нея. Прозорците гледаха навън към светлините и реката, въздухът миришеше на прах и ранна пролет. Имаше камина с дървена рамка, старо пиано с липсващи осем пластинки от слонова кост, купчина фабрични изрезки от мокети край камината и разнебитена японска бамбукова маса, висока двайсетина сантиметра. Мракът покриваше кротко неизлъсканото и непометено, голо чамово дюшеме.