Грънчарското колело на рая [bg]

След минута тя кимна зашеметена. Ако не друго, то прозаичният му тон достигаше до нея.

— Аз съм родом от Ню Джърси. Когато бях дете, положението там стана ужасно, поради влошаване на околната среда. Просто невероятна по обем е работата, която трябваше да се извърши след Кризата, а и все още се върши: да се сриват строежи, да се почиства източния бряг. Насам пренаселеността и недостатъчните грижи за околната среда все още не са нанесли съществена вреда, освен може би в Калифорния. Екосистемата на Орегон остава все още непокътната. — Опасно беше да говори тъкмо по критичната тема, но не можеше нищо друго да измисли, сякаш някой го принуждаваше. Главата му беше препълнена и не успяваше да задържа два набора от спомени, две пълни информационни системи — едната, за истинския (вече не) свят с човешко население от близо седем милиарда и нарастващо в геометрична прогресия, и друга — за истинския (сега) свят с население под един милиард и все още нестабилен.

„О, Боже — помисли той, — какво направи Ор?“

Шест милиарда души.

Къде са те?

Но адвокатката не бива да разбере. Не бива.

— Ходили ли сте някога на изток, г-це Лилейч?

Тя го изгледа неопределено и отвърна:

— Не.

— То няма и смисъл. Ню Йорк е осъден във всички случаи, Бостън също; а във всеки случай бъдещето на страната ни е тук. Тук е леторасълът. Тук става каквото става, както казваха, когато бях момче! Впрочем питам се дали, между другото, познавате Дюи Фърт от тукашното управление на МЗОСГ?

— Да — отвърна тя, все още зашеметена, но започваше да реагира, да се държи сякаш нищо не се бе случило. През тялото на Хейбър премина тръпка на облекчение. Внезапно му се дощя да седне, да диша дълбоко. Опасността беше отминала. Тя отхвърляше невероятното преживяване. Сега се питаше: какво ми стана? Защо ли погледнах навън от прозореца, очаквайки да видя град с три милиона жители? Да не би да имам пристъп на побъркване?

Разбира се, помисли си Хейбър, човек, видял чудо, ще отхвърли свидетелството на очите си, ако другите край него не са го видели.

— Тук е задушно — рече той с някаква грижа в гласа си и отиде да погледне термостата на стената. — Държа топло; стар навик на изследовател на съня; по време на сън температурата на тялото пада, а не бива куп субекти или пациенти да хремясат. Но тукашното електрическо отопление е прекалено добро, става прекалено топло, прави ме да се чувствам гроги… Скоро трябва да се събуди. — Но той не желаеше Ор да си спомня съня ясно, да го разкаже, да потвърди чудото. — Мисля да го оставя още малко, не държа толкова да помни този сън, а освен това вече е в третата фаза на съня. Нека остане в нея докато довършим разговора си. Има ли нещо друго, за което бихте желали да попитате?