Грънчарското колело на рая [bg]

Присъствието на адвокатката много му пречеше да се прояви; трябваше да формулира всичко с помощта на абстрактни понятия; вместо просто да каже на Ор какво да сънува. Разбира се, не фалшифицираше метода си, за да заблуди наблюдателя; просто той все още не беше установен. Променяше го от сеанс на сеанс, търсейки сигурен начин да внуши точния сън, който искаше, и неизменно се натъкваше на съпротива. Понякога му се струваше, че тя се дължи на прекомерно буквалното протичане на първичния мисловен процес, а друг път — на определена липса на участие от страна на съзнанието на Ор. Каквото и да пречеше, сънят никога не излизаше такъв, какъвто го искаше Хейбър, и този неопределен, абстрактен начин да се прави внушението можеше да свърши същата работа, както и всеки друг. Може би нямаше да предизвика толкова несъзнателна съпротива у Ор. Даде с ръка знак на адвокатката да дойде и да наблюдава екрана на ЕЕГ-то, към който тя се бе загледала от своя ъгъл, и продължи:

— Ще сънуваш сън, в който няма да се чувстваш притеснен, притиснат. Ще сънуваш цялата свобода на движение, която съществува по света, всичката свобода да се придвижваш.

Най-накрая рече: „Антверпен!“ и посочи към записите на ЕЕГ, та Лилейч да види почти незабавната промяна.

— Ето един високоволтен връх, ето друг… Сънни вретена. Вече навлиза във втората фаза на обикновения сън, нормалния сън, какъвто ще е там терминът, на който сте се натъквали, спането без ярки сънища, което настъпва между делта-фазите през цялата нощ. Но аз няма да го оставя да навлезе в дълбока четвърта фаза, тъй като той е тук да сънува. Включвам Усилвателя. Не изпускайте тези криви от очи. Виждате ли?

— Като че ли се събужда отново — промърмори със съмнение тя.

— Точно така! Но не се събужда. Погледнете го.

Ор лежеше по гръб, главата му беше паднала малко назад, така че късата му, руса брада стърчеше; беше дълбоко заспал, но около устните му се забелязваше напрежение; той дълбоко въздъхна.

— Виждате ли как трептят очите му под клепачите? Ето как за първи път през трийсетте години улавят феномена на сънуването; дълго време го наричали сън с бързо движение на очите, РЕМ. Но работата е далеч по-сложна. Това е третото състояние на съществуването. Цялата му автономна система е напълно мобилизирана, както би била във вълнуващ момент от живота му в будно състояние; но мускулният тонус е нулев, големите мускули са отпуснати повече, отколкото при обикновения сън. Всичките области в кората, подкорието, хипокампа и средния мозък са така активни, както и в будно състояние, докато при обикновения сън не са. Дишането и кръвното налягане са повишени до равнищата в будно състояние, а дори и по-високи. Ето, напипайте пулса. — Той постави пръстите й върху отпуснатата китка на Ор. — Осемдесет или осемдесет и пет удара в минута. Каквото и да сънува, е същинска бомба…