![Грънчарското колело на рая [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/3/grncharskoto-kolelo-na-raya-bg-download.jpg)
Грънчарското колело на рая [bg]
- Автор: Гуин Урсула К. Ле
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Грънчарското колело на рая [bg]». Краткое содержание книги:
„Грънчарското колело на рая“ е поредният шедьовър на най-титулуваната жена в съвременната фантастика. Урсула Ле Гуин е постигнала силно въздействащ синтез от поетично въображение и научна достоверност, от разум и чувства“. „Ню Йорк Таймс“
— Искате да кажете, че сънува? — попита Лилейч, изпълнена с благоговение.
— Точно така.
— Всички тези реакции нормални ли са?
— Напълно. Ние всички го правим по четири-пет пъти всяка нощ, поне за по десет минути. На екрана виждате нормалното за делта-фазата ЕЕГ. Единствената аномалия или особеност, както може би ще успеете да доловите, е този висок връх през графиката, един вид ефект на мозъчна буря, каквато не съм виждал на ЕЕГ от делта-фаза. Тя напомня ефекта, който се наблюдава на енцефалограми на хора, заети с определен вид тежък труд: творчество или изпълнителско изкуство, рисуване, писане на поезия, дори при четене на Шекспир. Все още не зная какво прави този мозък в подобни моменти. Но Усилвателя ми дава възможност да ги наблюдавам систематично и да ги анализирам.
— Няма вероятност този ефект да се причинява от уреда, така ли?
— Не. — Всъщност се бе опитал да стимулира мозъка на Ор със запис на един от тези върхове, но полученият в резултат на опита сън се оказа несвързан, миш-маш от съня, по време на който Усилвателя записа върха. Нямаше нужда да говори за експерименти с неубедителен край. — Сега е навлязъл дълбоко в съня си, дори ще изключа Усилвателя. Проследете дали ще забележите кога съм прекратил подаването. — Тя не успя. — Може би все пак ще ни осигури мозъчна буря, не изпускайте от око линиите. Може би ще го доловите първо в тета-ритъма, ей там, от хипокампа. Без съмнение се наблюдава и в други мозъци. Нищо ново. Ако успея да установя кои други мозъци, в какво състояние, може би ще съм в състояние да определя много по-точно каква е бедата на този субект; може би се дължи на психичния или неврофизиологичен тип, към който принадлежи. Виждате ли възможностите, които предлага Усилвателя за научни изследвания? Никакво въздействие върху пациента, извън това, че временно поставя мозъка в онова нормално състояние, което лекарят иска да наблюдава. Вижте го! — Разбира се, тя пропусна върха; изисква се практика да следиш записите на ЕЕГ на променящ се екран. — Изгоря му бушона. Все още сънува… Е, сега ще ни го разкаже. — Не успя да продължи. Устата му пресъхна. Почувства го: изместването, идването, промяната.
И жената я почувства. Изглеждаше изплашена. Хванала тежката месингова огърлица близо до врата като талисман, тя гледаше поразена, шокирана, ужасена навън през прозореца.
Не го бе очаквал. Смяташе, че само той ще долови промяната.
Но тя го бе чула да казва на Ор какво да сънува, беше седяла до сънуващия, намираше се, също като него, в центъра. И също като него се бе обърнала да погледне през прозореца към изчезващите небостъргачи, които избледняваха като в сън, без да оставят нищо след себе си, невеществените километри жилищни квартали да се разсейват като пушек от вятъра, град Портланд, който преди годините на Епидемията имаше население от един милион души, но само сто хиляди сега, по време на Възстановяването; като всички американски градове — една безразборна бърканица, но обединен от възвишенията си и от замъглената река със седемте й моста, старата четирийсет и два етажна сграда на Фърст нешънъл банк, която доминираше очертанията на центъра, и далеч отвъд, над всичко, безоблачните и бледи планини…
Тя видя всичко това да се случва. А той осъзна, че никога, нито за миг, не си е представял, че наблюдателят от МЗОСГ би могъл да го види. Не съществуваше като възможност, не бе и помислил за нея. А това подсказваше, че той самият не бе вярвал в промяната, в онова, което вършеха сънищата на Ор. Макар че го бе почувствал, видял с объркване, страх и възторг дузина пъти дотогава; че бе видял как конят се превърна в планина (ако човек може да вижда как една действителност припокрива друга), да бе експериментирал с резултатната мощ, която имаха сънищата на Ор, макар да ги използваше от близо месец вече, все пак не бе повярвал на онова, което ставаше.
През целия днешен ден, от идването си на работа, не помисли за това, че преди седмица не беше директор на Орегонския институт по онирология, защото такъв институт не съществуваше. От миналия петък такъв институт имаше вече от година и половина. А той бе неговият създател и директор. Това беше факт за всеки от персонала, за колегите му от Медицинския факултет и за държавата, която осигуряваше средствата, и той, също като останалите, го бе приел напълно за единствената действителност. Беше потиснал спомена, че до миналия петък нещата не стояха така.