Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Блатистата земя се намираше близо до целта му, но не съвсем по пътя към нея. Драконът-магьосник пристъпи към ръба на пещерата и огледа небето, но то с нищо не му подсказа как се е озовал тук. Последното нещо, което си спомняше, бе усилието, с което се добра до брега. Тогава възнамеряваше да стигне до някое закътано място, където да спре и да си почине. Крас нямаше никаква идея какво се бе случило оттам нататък… а това не беше обичайно за него. Той не обичаше да е в неведение, особено при подобни обстоятелства. Освен това Крас не знаеше и колко време беше спал. Драконите можеха да спят минути, часове, дни, седмици… Зависеше само от обстоятелствата.
Пътуването му беше пълно с препятствия от самото начало и това не можеше да е просто съвпадение. Крас разгледа околностите, хвърляйки вината за състоянието си върху тях. После се съвзе и проясни мислите си. Ако имаше някаква причина за неестествената му дрямка, той скоро щеше да я разбере. От значение беше единствено това, че се намира наблизо до целта си. Много близо до Грим Батол.
Крас започна да се трансформира в Кориалстраз… но се подвоуми. Твърде лесно щеше да бъде забелязан като дракон, дори от слепец. В сегашната си форма имаше много по-големи шансове да се добере до страховитата планина. Всъщност такова бе дори първоначалното му намерение, когато напусна убежището си, но явно странният му сън го беше накарал да забрави. Може би дори трансформацията в по-дребната му форма се дължеше именно на това… „Така да бъде тогава“.
Крас огледа хълмовете, търсейки някаква пътека надолу. Ако искаше да остане незабелязан от тези, които търсеха магически същества като него самия, трябваше да използва магията си само толкова, че да прикрие присъствието си. Освен това, сегашната му физическа форма му позволяваше и по-тежки усилия.
Вкопчвайки скритите си в ръкавици ръце в скалистия склон, той внимателно заслиза към Блатистата земя. Крас почти веднага усети разликата в условията — по-надолу въздухът ставаше много по-влажен. За щастие, макар да приличаше на много блед елф, Крас притежаваше присъщата на дракон издръжливост на горещина. Блатистата земя с нищо не го притесни. Удобните пещери на орляка му бяха далеч по-горещи и в зависимост от разположението им — много по-влажни.
Животинските звуци в Блатистата земя замлъкнаха изведнъж, когато Крас стъпи върху влажната земя. Обикновено подобно място гъмжеше от животни и насекоми, които сигнализираха за присъствието си. Но, макар да беше дочул звуци и от двата вида, той очакваше да забележи много по-силна активност. Сякаш самият живот тук усещаше надвисналата заплаха… нещо, което Крас също почувства.
Но никакво създание не посмя да покаже грозната си муцуна или да го атакува с тъмна магия. Крас навлезе навътре в блатистия район, насочвайки се директно към Грим Батол. Тучната зеленина бързо го обви и докато Крас отмахваше пълзящите растения от лицето си, усети нещо в тях. Имаха някакво странно излъчване. Отвън изглеждаха нормално, но отвътре — излъчваха чувство на нещо объркано, сякаш Блатистата земя се променяше и се превръщаше в нещо лошо. „Покварата на прокълнатата планина се разпространява… Това не може да продължи.“
С натежало сърце Крас отмести и другите растения от пътя си, ядосан на себе си, че е загърбил помрачената земя, след като успя да избяга с любимата си кралица, прочиствайки планината от орките и прокълнатата Демонична душа. Още тогава трябваше да се върне в дълбините на Грим Батол и да изкорени останалото зло. Макар собственият му орляк, който включваше няколко негови потомци, да пазеше планината, Крас не бе сторил нищо повече. Все се появяваха някакви други проблеми, други опасности, които да отвлекат вниманието му. Но Крас не беше перфектен, освен в преценката си за вече изминали събития. Това не беше извинение, разбира се, но поне смекчи чувството му на вина.
Ботушите му шляпаха и стъпките му отекваха доста силно, но Крас не направи нищо, за да притъпи шума. Това изискваше още магия. А той все пак се надяваше, че ще успее да се промъкне при това, което се криеше в Грим Батол, макар че надеждата му все повече се превръщаше в мечта. Дребни насекоми прелитаха около него, но бързо отлитаха надалеч. Повечето от кръвопийците усещаха, че кръвта му не им е по вкуса. Но нещо друго явно прецени, че Крас може да се окаже вкусна закуска. Той забеляза присъствието му, но не можеше да прецени къде точно се намира, без да се издаде пред всичко живо, което се спотайваше в далечната планина. Крас се придвижваше внимателно — колкото и силен да беше в тази си форма, все пак не беше неуязвим.