За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Тия тиранични учреждения при аристокрацията съответствуват на цензурата при демокрацията, която по своята същност не е по-малко независима. В действителност цензорите не трябва да бъдат отговорни за своите дела, докато изпълняват тази своя длъжност; на тях трябва да им се гласува доверие и да не им се пречи. В това отношение римляните са били удивителни: те са искали отчет от всички длъжностни лица, но не и от цензорите.
Има две неща, пагубни при аристократическото управление: крайната бедност и прекомерното богатство на благородничеството. За да се предотврати бедността, необходимо е преди всичко то да се задължи навреме да си плаща дълговете. За да бъдат богатствата му умерени, необходимо е да се прибягва до благоразумни и едва забележими мерки; но не и към конфискация, аграрни закони, опрощаване на дългове — неща, които причиняват безкрайни злини.
Законите трябва да премахнат сред благородниците правото на първородство, за да може чрез постоянна подялба винаги да се поддържа равенство в имотното състояние.
Не трябва да се допускат субституции, откуп на родови притежания, майорати, осиновявания. Всички средства, измислени за поддържане могъществото на отделните родове при монархическото управление, не трябва да имат място при аристократическата държава. След като изравни родовете, законът трябва да поддържа и тяхното единство. Разногласията между благородниците трябва да бъдат разрешавани бързо; иначе споровете между отделните лица ще се превърнат в спорове между отделните родове. Тия вражди могат да се прекратяват или предотвратяват чрез посредници.
Най-сетне законите в никакъв случай не бива да покровителствуват различията, които тщеславието създава между родовете под предлог на това, че едни са по-благородни и по-стари, а други не; такива претенции трябва да бъдат окачествявани като дребнавост от страна на отделни хора.
Достатъчно е да се хвърли поглед върху Лакедемон, за да се види как енфориите там са се справяли със слабостите на царете, велможите и народа.
Глава IX
Как законите при монархията съответствуват на своя принцип
Тъй като принципът на тоя вид управление е честта, законите тук трябва да съответствуват на техния принцип.
Необходимо е те да поддържат благородничеството, което е, така да се каже, и създател, и създание на честта.
Те трябва да установят наследственост на благородничеството, но не за да стане то преграда между силата на господаря и слабостта на народа, а да служи като връзка между господаря и народа.
Субституциите като средство за запазване имуществото в кръга на семейството са много полезни за това управление, макар за други да са неуместни.
Задължителният откуп на родовото имущество връща в благородническите родове земите, които разточителството на някой родственик отчуждава.
Благородническите земи трябва да имат привилегии подобно на хората. Достойнството на монарха не може да се отдели от достойнството на неговата монархия; по същия начин достойнството на благородника не може да се отдели от достойнството на неговото васално владение.
Всички тези прерогативи са специфични за благородничеството; те не трябва да минават в ръцете на народа, ако не искаме да се наруши принципът на този вид управление, ако не искаме да се намали силата и на благородничеството, и на народа.
Субституциите притесняват търговията; изкупуването на родовото имущество поражда безброй съдебни дела; всички продадени държавни земи остават без собственик поне една година. Прерогативите, свързани с феодалите, са твърде обременителни за тия, които ги получават. Тези неудобства, произтичащи от наличието на благородничеството, изчезват пред общата полза, която то допринася. Но щом такива привилегии се дават на народа, нарушават се без каквато и да е полза всички принципи на тоя вид управление.
При монархиите може да се разреши на бащата да завещае на едно от своите деца най-голямата част от имотите си; но такова разрешение е уместно само тук.
Законите трябва да облагоприятствуват всяка търговия, която този вид управление може да допусне, за да могат поданиците без разорение да удовлетворяват непрекъснато възраждащите се нужди на монарха и неговия двор.
Те трябва да внесат някакъв ред в начина за облагане с данъци, но така, че той да не стане по-тежък от самите данъци.
Тежките данъци пораждат най-напред непосилен труд; непосилният труд поражда изнурение; изнурението — дух на леност.