Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
— Ето, научих молитвата. Последното изречение научих, докато се качвах по стълбите. Сега ще си въобразявам разни неща в тази стая, така че да останат винаги тук. Подът е покрит с бял кадифен килим с розови розички, а на прозорците има розови копринени завеси. Стените са украсени с гоблени от златен и сребърен брокат. Мебелите са от махагон. Никога не съм виждала махагон, но думата звучи тъй богато. Това е кушетка, отрупана с разкошни копринени възглавници, розови и сини, и пурпурни, и златисти, и аз съм полегнала грациозно на тях. Мога да видя отражението си в това великолепно огледало, закачено на стената. Аз съм висока и царствено облечена с бяла дантелена рокля с дълъг шлейф, с бисерен кръст на гърдите и бисери в косата. Косата ми е тъмна като нощ, а кожата чиста и бледа като слонова кост. Името ми е лейди Корделия Фицджералд. Не, не е… не мога да направя това да изглежда истинско.
Тя отиде с танцови стъпки до малкото огледалце и се загледа в него. Острите й луничави черти и сериозни сиви очи се взряха обратно в нея.
— Ти си само Анн от фермата „Грийн Гейбълс“ — твърдо заговори тя, — и аз те виждам точно каквато изглеждаш сега, всеки път, когато се мъча да си представя, че съм лейди Корделия. Но да бъдеш Анн от фермата „Грийн Гейбълс“ е милион пъти по-хубаво, отколкото Анн от никое определено място, нали?
Тя се наведе, целуна нежно отражението си и се доближи до отворения прозорец.
— Мила Снежна царице, добър ден. Добър ден и на вас, мили брезички там в долчината. И добър ден, мила сива къща горе на хълма. Чудя се дали Дайана ще стане моя сърдечна приятелка. Надявам се, че ще стане и аз много ще я обичам. Но не бива никога съвсем да забравя Кейти Морис и Виолета. Те ще се чувстват обидени, ако ги забравя, а аз не бих искала да обиждам никого, дори и малкото момиченце от шкафа за книги, нито малкото момиченце-ехо. Трябва грижливо да ги помня и да им изпращам по една целувка всеки ден.
Анн изпрати с крайчеца на пръстите си две въздушни целувки край ябълковия цвят и се унесе в щедрия безкрай на мечтите.
Девета глава
Госпожа Рейчъл Линд е безкрайно ужасена
Анн прекара в „Грийн Гейбълс“ две седмици, преди госпожа Линд да дойде да я огледа. Госпожа Рейчъл, да й признаем, не беше виновна за това. Остър и ненавременен пристъп на грип беше задържал тази добродетелна дама в дома й от деня на последното й посещение във фермата „Грийн Гейбълс“. Госпожа Рейчъл не боледуваше често и се отнасяше с твърдо определено презрение към хората, които боледуваха, обаче грипът, твърдеше тя, не прилича на никоя друга болест на земята и може да се приеме за едно от най-тежките изпитания на провидението. Веднага щом лекарят й позволи да стъпи вън от къщи, тя забърза към „Грийн Гейбълс“, готова да се пръсне от любопитство да види сирачето на Матю и Марила, за което какви ли не истории и предположения бяха плъзнали из Авонлий.
Анн беше използвала без остатък всеки буден миг от тези две седмици. Тя вече познаваше всяко дърво и храст по тези места. Беше открила, че една пътека започва под ябълковата градина и отива нагоре през горист пояс; беше я изследвала до самия край с всичките й възхитителни капризни подробности — поток и мостче, елова горичка и извивка, обрасла с диви ягоди, кътчета с гъсталаци от папрат и разклоняващи се пътечки с клен и офика. Беше се сприятелила с извора ниско в долчинката — този чуден, дълбок, бистър, леденостуден извор; той беше заграден с гладък червен пясъчник с големи, подобни на палми, купчинки водна папрат, а отвъд имаше мост от дървени трупи през потока.
Този мост изведе Анн с танцовите й стъпки през гористия хълм оттатък, където цареше вечен полумрак под гъстите прави ели и смърчове; единствените цветя там бяха безбройните нежни най-скромни и най-благоуханни горски камбанки и по някое и друго подобно на звезда цвете, сякаш останки от миналогодишния цвят. Паяжинки просветваха като нишки сребро между дърветата, а еловите клонки и снопчета игли сякаш отправяха дружески думи.
Всичките тези прехласнати изследователски блуждения ставаха през случайните получасови почивки, които й се даваха за игра, и Анн докарваше Матю и Марила до оглушаване със своите открития. Не че Матю се оплакваше, положително — той изслушваше всичко с безмълвна усмивка на наслада; Марила допускаше „дърдоренето“, докато сметнеше, че започва да се интересува от него твърде много; тогава винаги незабавно пресичаше Анн, като й заповядваше рязко да си затвори устата.
Анн беше в овощната градина, когато дойде госпожа Рейчъл, и блуждаеше свободно на воля сред буйните трепетни треви, озарени на петна с червеникава вечерна светлина, тъй че любезната съседка имаше прекрасна възможност да разкаже най-подробно за болестта си и да опише всяка болка и всяко пулсиране с такова явно удоволствие, че според Марила и грипът се отплаща с известно удовлетворение. След като изчерпа подробностите, госпожа Рейчъл спомена истинския повод за посещението си.