Защото вярваш в любовта

Вместо да прогони кучето, той вдигна ръка и го почеса зад ушите. Луи изскимтя от удоволствие, претърколи се по гръб и протегна широките си лапи към небето.

Катрин избухна в смях.

— Ако сте така мек и с новобранците, полковник, сто и пети скоро ще има проблеми.

Моли, която се беше скрила някъде в края на градината, изписка и Джейми изкрещя:

— Хванах те!

Майкъл отвори очи.

— Джейми изглеждаше доста бледен. Да не е бил болен?

— Понякога страда от астма — отговори Катрин. — Ан казва, че пристъпите са ужасни. Вчера имал много силен пристъп. Очевидно през пролетта му е най-трудно.

— Като дете и аз имах астматични пристъпи, но с времето изчезнаха. Сигурен съм, че и с Джейми ще стане така.

Катрин се вгледа в лицето му.

— Ще кажа на Ан. Със сигурност ще се почувства по-добре, като узнае, че едно астматично момченце може да се превърне в силен мъж като вас. Какво предизвиква пристъпите?

— Не знам дали е установено със сигурност — отговори бавно той. — Според мен е комбинация от много неща — влага, храни, растения, които детето не понася. — Той засенчи очите си с ръце, за да се предпази от слънцето и да скрие израза на лицето си. — Мисля, че емоциите също са важни.

— Може би имате предвид твърде силно вълнение? Джейми е чувствително момченце.

— Да, и това. Когато е уплашен или тъгува. Болезнените чувства много бързо могат да предизвикат такъв пристъп.

— Разбирам. — Много й се искаше да узнае повече, но тонът му забраняваше други въпроси.

— Как е Ан? — попита Майкъл.

— Много по-добре. В момента си почива, но каза, че е преминала в следващия стадий, когато след изтощението идва луда енергия. След една седмица ще започне да настоява, че трябва да ходим на танци. — Катрин отряза конеца и го погледна замислено. Когато Ан започнеше да излиза, вече нямаше да се нуждае от Майкъл като придружител. Той щеше да й липсва. Беше започнала да се наслаждава на времето, което прекарваха заедно. — Тогава няма да се налага да ме придружавате…

— За мен беше удоволствие, не товар. Когато Чарлз не е на разположение, с удоволствие ще извеждам и двете ви. Всеки мъж в Брюксел ще ми завижда.

Майкъл потисна прозявката си и потъна в мълчание. Въпреки шума, който вдигаха децата и колите, които трополяха по улицата към Намюрската порта, той задряма и дишането му стана равномерно. Ситуацията създаваше приятна интимност.

Катрин продължи да шие. Умееше да крие чувствата си и дори подозрителният наблюдател не би предположил с каква тиха радост беше изпълнено сърцето й. Присъствието на Майкъл хранеше онази част от душата й, която дълго време беше гладувала.