Тарзан и съкровищата на вълшебния град
- Автор: Бъроуз Едгар
- Серия: Тарзан #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Андреев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тарзан и съкровищата на вълшебния град». Краткое содержание книги:
XIV
Жената побеждава жрицата
Ла беше стиснала очи от ужас. Тарзан буквално летеше по върховете на дърветата, правейки огромни скокове. Неговата увереност й възвърна чувството за безопасност. Тя вдигна очи към пламтящото слънце и промълви благодарствена молитва на своето божество за това, че не й е позволило да убие богоподобния човек. Клепачите й бяха влажни от сълзи.
Върховната жрица беше цялата изтъкана от противоречия. На моменти жестока и кръвожадна, на моменти нежна и състрадателна. Въплъщение на ревност и отмъстителност и на безкрайно великодушие. Тя беше едновременно девствено чиста и девствено порочна, т.е. винаги жена.
Ла притисна буза в рамото на Тарзан. Бавно обърна глава и устните й докоснаха тялото му. Обичаше го и би отишла на смърт заради него, макар че преди час беше готова да го убие.
За нещастие един жрец скиташе из гората, търсейки убежище. Той се изпречи на пътя на побеснелия слон. Слонът се хвърли върху него, вдигна го със зъби и отхвърли встрани. После се обърна на юг и потъна в гъсталака. Скоро ревът му се загуби в далечината.
Тарзан слезе на земята.
— Извикай народа си! — каза той на Ла.
— Ще ме убият — промълви тя.
— Никой няма да те убие, докато Тарзан от племето на маймуните е с теб. Повикай ги да поговоря с тях.
Ла издаде звук, подобен на звук от флейта, който се разнесе надалеч в гората. Отвсякъде се чуха отговори. Ла повтори призива си. Скоро поединично или на малки групи започнаха да се появяват нейните отвратителни жреци. Със смръщени вежди и заплашителни погледи те чакаха Ла да заговори.
Когато всички се събраха, Тарзан се обърна към тях:
— Вашата Ла е запазена! Ако ме беше убила, сега тя също щеше да бъде мъртва. Тя ме пощади, за да я спася. Върнете се обратно в Опар! Да бъде мир между Тарзан и Ла. Чакам отговора ви.
Жреците забърбориха помежду си и заклатиха глави. Ла и Тарзан виждаха, че те не са склонни да приемат предложението му. Не желаеха Ла. Това, което искаха, бе да умилостивят своя Огнен бог, принасяйки му в жертва Тарзан.
Досада се изписа по лицето на Тармангани.
— Вие ще изпълните повелята на върховната си жрица и ще се върнете с нея в Опар. Ако ли не, Тарзан от племето на маймуните ще свика всички обитатели на джунглата и ще ви избие. Решавайте! — извика той заплашително и гласът му отекна.
Жреците се събраха накуп и дълго се препираха. Тарзан забеляза, че един от тях им пречеше да вземат желаното от него решение. И това беше Кадж, върховният жрец. Гневът и ревността изпълваха сърцето на този пигмей. Ла беше признала открито любовта си към този чужденец и бе пренебрегнала обичая на тяхната религия, според който тя би трябвало да принадлежи само на него, на Кадж.
Проблемът изглеждаше неразрешим. Един от групата се отдели и като вдигна ръка, заговори:
— Кадж желае да принесем двама ви в жертва на Огнения бог, но всички ние искаме да се върнем в Опар заедно с нашата скъпа Ла.
— Тогава какво чакате? Върнете се в Опар с Ла. Ако Кадж се противи, убийте го!
Разнесоха се гръмки викове на одобрение. Тази мисъл им се стори великолепна и не чакаха и минута повече. Трупаната с години ненавист към Кадж се изля като лава отгоре му. Под заплахата от линчуване той се съгласи да изпълни желанието им. Тарзан слезе при него.
— Кадж! — каза той твърдо. — Ла се връща в храма си под закрилата на боговете и своите жреци. Аз, Тарзан от племето на маймуните, ви обещавам, че ще намеря и ще убия всеки един, който й причини и най-малкото зло. Ще дойда пак в Опар преди настъпването на дъждовете и горко на Кадж, върховния жрец, ако нещо се случи с Ла.
Кадж намръщено кимна с глава в знак на разбиране. Тарзан се обърна към останалите:
— Пазете Ла. Желая, когато дойда в Опар, тя да ме приветства.
— Ла ще бъде там и ще те приветства — каза върховната жрица. — Ла ще те чака, ще мечтае и ще тъгува. Кажи ми още един път, че ще дойдеш!
— Кой знае! — продума Тарзан и като скочи бързо на близкото дърво, се запъти на изток.
Ла стоеше вцепенена, гледайки след него. Тежка въздишка се откъсна от гърдите й. Наведе глава и тръгна след своите жреци назад, към Опар.
Тарзан тичаше напред, без да почива, докато нощта падна над джунглата. Тогава легна в гъстия листак и заспа здрав сън. Мисълта за утрешния ден не тревожеше съзнанието му и дори образът на Ла му се струваше спомен от далечното минало.
На няколко прехода от мястото, където лежеше Тарзан, лейди Грейсток в скръб и надежда чакаше часа, в който съпругът й ще научи за нейното отвличане. По времето, когато тя с въображение рисуваше картината на своето избавление, в която Джон Клейтън играеше главна роля, възлюбленият й мъж седеше гол край едно повалено дърво и с мръсни пръсти се мъчеше да извади изпод един камък вкусен бръмбар.