Магията на страстта

— Естествено — отговори хладно лорд Манинг. — Моля те, увери виконт Сивърн, че виконт Калън още е между живите. Поне засега — допълни той и хвърли поглед към Джак, — а вие ще направите най-добре да отидете да поприказвате с него. Ще го поздравите от мен, нали? — Беше съвсем ясно какво иска да каже.

Джак се поклони леко.

— Разбира се, сър. Ще му предам поздравите ви, така както ги формулирахте само преди няколко минути.

— Благодаря. — Лордът въздъхна и спря сериозен поглед на Люсиен, който нагъваше методично палачинките си. — О, господи, вижте го само — пак този упорит израз на лицето. Деца, вие ще ме състарите преждевременно. Можете да дойдете за вечеря, Рексли. Обещах на мосю Делард, че като компенсация за трагедията тази заран, може да приготви някой от шедьоврите си. Доведете и Сивърн.

— Благодаря, сър, много се радвам.

— В такъв случай, омитайте се — каза с тиха усмивка лордът. — И престанете да ме карате с тази ваша учтивост да се чувствам толкова стар. С това убедително кротко лице можете да вкарате в грях дори квакер.

Лорд Рексли излезе усмихнат от салона, а когато вратата зад него се затвори, дълбокият му глас се смеси с по-високия на виконт Сивърн.

— Ти имаш много приятели — отбеляза, вече поуспокоен, лорд Манинг, — но не и много ум.

Люсиен отмести полупразната си чиния.

— Извинявам се за шумотевицата. Извинявам се задето не се прибрах навреме, за да спра приказките. Извинявам се задето не отидох снощи „При Алмак“. — Той вдигна леко брадичка. — Предполагам, че ще искаш да говориш сега с мен за Памела.

Усмивката, която се появи на устните на лорда, не достигна очите му.

— Не, изобщо не.

— Ще я видя едва след сватбата, ако това те тревожи. Ще бъда най-преданият съпруг, когото Лондон някога е виждал. В това отношение и досега съм на равнище, въпреки прегрешението ми от миналата нощ. Имах основание да мисля, че на Клара ужасно й е омръзнало да я придружавам. След катастрофата при лорд и лейди Бъридейл мисля, че разбрах — хората възприемат Клара и мен като романтична двойка. Въпреки облога.

— Люсиен — отговори меко лордът, — не те моля отношението ти към Клара Харкамс да е в противоречие с чувствата ти. За мен е ясно, че не можеш да обичаш момичето и щом искаш да я отпратиш час по-скоро в Пеъруд, тъй да бъде. Мога да си представя, че всяка жена ще предпочете да е по-далеч от мъжа, който не я обича, а не да го има до себе си всеки ден. Но не карай Клара да плаща за греховете на твоите родители. Тя не е майка ти, нито ти си баща ти. Виждам по лицето ти, че в момента си бесен. Ти наистина умееш да създаваш напрежение, момче. Още е сутрин, но вече започвам да се чувствам капнал. Е, добре. — Лордът дръпна стола си и стана. — Зная, че ще направиш каквото ти е по силите и не се надявам на повече. Върви се приготви, трябва да тръгваме. Моля те, измий се старателно. Смърдиш на лейди Холинг и нейния нескопосано избран парфюм, а това е недопустимо, когато човек отива на посещение при бъдещата си съпруга. — Впрочем — добави той и се спря още веднъж до вратата — родителите на Клара са се върнали вчера неочаквано в Сейнт Дженивиъв, защото някои членове на невъзпитаното им потомство — струва ми се трите по-големи момчета — са успели някак да се заразят от грип.