Магьосникът Куестър Тюс

— Играете мръсни игри!

Бяха се изправили, хванали бутилката помежду си и отстъпваха към ствола на дървото. Бен остана изумен. Никога не бе виждал гномите да се държат така; та те бяха готови направо да се бият!

— Какво става тук? — прошепна той настръхнал.

— Това е работа на демона, Ваше Величество! — отвърна му Куестър шепнешком. — Той отравя всичко, до което се докосне!

Бен започваше да съжалява, че изобщо се бе опитал да убеди гномите сами да му върнат бутилката. По-умно щеше да бъде просто да изпрати Буниън да я открадне.

Уилоу внезапно се появи от другата му страна.

— Филип! — извика тя. — Сот! Моля ви, не постъпвайте така с краля! Спомняте ли си как той ви помогна, когато никой друг не беше готов да ви помогне? Спомняте ли си какво е направил за вас? — тя сниши глас. — Той винаги ви е помагал, когато имате нужда; вие дължите много на него. Върнете му бутилката. Тя му е нужна, за да намери Абърнати и да го върне. Не му пречете така. Вслушайте се в себе си. Върнете му бутилката.

Бен за миг си помисли, че ще го направят. Те изглежда се трогнаха от Уилоу; погледнаха с чувство на срам и вина. Пристъпиха крачка-две напред като жалки отрепки, мърморейки нещо непонятно. В този момент Черньото скочи от бутилката първо на рамото на Филип, а после на Сот и им просъска нещо злобно, след което се върна отново, като се въртеше като полудял. Филип и Сот спряха на място и започнаха пак да отстъпват назад.

Бен нямаше какво повече да чака. Време беше да повика Буниън. Той вдигна ръка и потърка брадичка, сякаш обмисляше нещо.

Буниън изникна изневиделица като тъмно петно сред сивкавата дъждовна завеса. Филип и Сот не успяха да го забележат. Той връхлетя върху им, преди даже да успеят да разберат какво става. Когато разбраха, бяха вече загубили бутилката. Буниън хвана бутилката в ръце, но в следващия миг някаква невидима сила го отхвърли назад. Колкото и да беше невероятно, Черньото бе взел нещата в свои ръце. Демонът просъска, измърка като котарак и насочи силна струя зелени пламъци към коболда. Буниън бе запратен във въздуха, така че напълно се скри от погледа.

Бен се завтече напред, но не успя да бъде достатъчно бърз. Чупка гномите изпискаха и Черньото веднага откликна. Той се извърна към Бен, размахал пръсти. Дъждовните капки се превърнаха в ножове и просвистяха смъртоносно към Негово Величество краля. Бен нямаше как да ги избегне.

За щастие, не му се наложи. Веднъж и Куестър Тюс успя да стъкне магията от пръв път и отклони ножовете точно в последния момент. Бен примигна с очи, инстинктивно се сви и когато разбра, че в края на краищата не е промушен, викна на Куестър и Уилоу да бягат. Черньото отново нападна, този път със зашеметителен взрив от скални отломъци и камъни. Стената обаче, която Куестър беше изградил, успя да ги предпази и тримата приятели бързо заотстъпваха, сведени пред ударите, насочени към тях.