Звездният звяр
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Звездният звяр». Краткое содержание книги:
Гринбърг се обърна към нейния адвокат.
— Господин Бийнфийлд, вие ли ще разпитате клиентката си, или да го направи съдът, както досега?
— Продължете по същия начин, ваша милост. Може после да добавя един-два въпроса.
— Както желаете. Госпожа Донахю, бихте ли ни разказали за случилото се?
— Разбира се. Ваша милост, приятели и видни посетители, макар да нямам опит в публичните изказвания, въпреки това смятам, че и моята скромна особа…
— Оставете това, госпожо Донахю. Важни са фактите от миналата седмица, понеделник следобед.
— Но аз тъкмо това правех!
— Чудесно, продължавайте. Но го кажете по-простичко.
Тя се намуси.
— Добре тогава! Бях си полегнала и гледах да открадна няколко минути почивка… Имам толкова много задължения, членувам в клубове и благотворителни организации, какво ли не…
Гринбърг наблюдаваше истиномера над главата й. Стрелката неспокойно се движеше, но не се задържаше толкова дълго в червеното поле, та да се включи предупредителният звън. Пълномощникът реши, че няма смисъл да предупреждава свидетелката.
— И изведнъж бях обзета от неопределим страх. Стрелката рязко отскочи към червеното поле, светна рубиненочервена лампичка и се чу силен, стряскащ звън. Някой се разкиска. Гринбърг побърза да каже:
— Моля заседателите да пазят тишина. Приставът има указания да отстрани всеки, който нарушава реда.
Когато прозвуча звънът, госпожа Донахю изведнъж се сепна. Господин Бийнфийлд с угрижен вид докосна ръкава й и рече:
— Не обръщайте внимание, скъпа госпожо. Просто разкажете на съда какъв шум сте чули, какво сте видели и какво сте направили.
— Той насочва свидетелката! — възпротиви се Бети.
— Няма значение. Все някой трябва да го направи — каза Гринбърг.
— Но нали…
— Възражението се отхвърля. Свидетелката може да продължи.
— Ами… Ъ… Чух шум и бога ми, почудих се какво става. Надзърнах и видях как тоя голям звяр се носи насам-натам и опустошава…
Звънецът отново прозвуча. Десетина от присъствуващите се изсмяха. Госпожа Донахю сърдито се обади:
— Няма ли кой да изключи тая глупост? Не разбирам как може да се дават показания при това положение!
— Тишина! — разпореди се Гринбърг. — Ако има още такива прояви, ще бъдем принудени да потърсим отговорност за незачитане на съда — каза Гринбърг, след което се обърна към госпожа Донахю. — Когато един свидетел приеме използуването на истиномера, не може да променя решението си. Но данните, получени по този начин, са просто за сведение. Съдът няма да се обвързва с тях. Моля да продължите.
— Е, да се надяваме. През целия си живот не съм казала нито една лъжа.
Звънецът мълчеше. Гринбърг си отбеляза наум, че жената явно си вярва.
— Мисълта ми беше — обясни той, — че съдът взема решение независимо от това. Този механизъм не подменя заключението на съда.
— Баща ми винаги казваше, че такива джунджурии са работа на дявола. Казваше, че един честен бизнесмен не би…
— Моля ви, госпожо Донахю!
Господин Бийнфийлд й прошепна нещо и свидетелката продължи по-въздържано.
— Та така, видях това нещо, тоя грамаден звяр, дето го отглежда съседското момче. Ядеше храстите с рози.
— И какво направихте?
— Не знаех какво да направя. Грабнах първото, което ми попадна, в случая една метла, и хукнах навън. Звярът се спусна към мене и…
Зън! Зън! Зън!
— Може би ще уточните казаното, госпожо Донахю!
— Ами… Както и да е. Хукнах към него и започнах да го удрям по главата. Звярът ми се озъби заканително. Тия големи зъби…
Зън! Зън! Зън! Зън!
— А после какво стана, госпожо Донахю?
— Ами прогоних страхливата твар и тя се махна от двора ми. Не знам къде отиде. Обаче прекрасната ми градина беше направо съсипана.
Стрелката затрептя, но звънецът не се обади. Гринбърг се обърна към адвоката.
— Господин Бийнфийлд, обследвахте ли щетите, нанесени на градината?
— Да, ваша милост.
— Ще ни съобщите ли размерите им?
Господин Бийнфийлд прецени, че е по-добре да изгуби един клиент, отколкото да се изложи на заседание при открити врати заради проклетата машинарийка.
— Изядени са били пет храста, ваша милост. Някои изцяло, някои отчасти. Пострадала е и моравата, но не особено, а в декоративната ограда има дупка.