Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие». Краткое содержание книги:
— Ще ти се. Ама в случая става дума за теб.
— Не мисля, че трябва да се тревожим. Нямат сметка да го направят. Аз съм чист, значи и те.
— Да бе. Какво стана с професионалния параноик, когото всички познаваме и обичаме?
— Внимавам. Не вярвам да постъпят така, но не твърдя нищо.
— И как представи събитията?
— Казах им, че двама непознати, които не съм забелязал, са изникнали на сцената и са я превърнали в стрелбище. Че въпросните господа са били професионалисти и е възможно да са от ЦРУ.
— А те как приеха разказа ти?
— Както вече споменах, разтревожиха се. Но могат много лесно да проверят броя на труповете. Във всички днешни вестници в Манила на английски език само за това пишат.
— Ти провери ли?
Кимнах.
— Цяла сутрин прекарах в интернет.
— Е, и какво пише във вестниците?
— Един мъртъв филипинец, двама мъртви чужденци, чиято самоличност се проверява. Според свидетелите е имало двама стрелци. И двамата азиатци.
Докс се усмихна.
— И двамата азиатци, а?
Кимнах.
— Дори при идеални обстоятелства хората не виждат каквото трябва. А като се прибави и адреналиновият стрес, забравят и какво са видели. Вече може да търсят и някакви марсианци. Боаз и Гил също разследват самоличността на мъртвите. Като научат нещо, ще ни кажат. Междувременно ние трябва да сме нащрек и да чакаме.
Сервитьорът донесе храната и си отиде. Пу ним се оказаха задушени раци с меки черупки. Докс не преувеличаваше. Бяха отлични, сочни и пресни, и ухаеха на босилек.
— Според мен онези бяха от ЦРУ — каза Докс.
— Възможно е. Не знам. Ти видя ли ги преди да тръгнат към тоалетната?
— Естествено. Седяха в ресторанта. Само двамата. Не ми заприличаха на агенти. Но признавам, че може да съм се разсеял, тъй като следях действията на Мани и бодигарда, и да не съм обърнал внимание на незабележимите признаци, които иначе щях да забележа. А ти?
— И аз. Мамка му, добри бяха, признавам — боднах един рак на вилицата си. — Според мен са били прикачени към Мани. Не са били там да му навредят, иначе щяха да стрелят по него, докато излизаше от тоалетната, както се опитах аз. Целта им бе да го предпазят.
— Да. За това и аз се досетих. Допълнителна охрана?
— Може би. Но не сме ги мяркали преди. Според мен са имали среща.
— С Мани ли?
— Да. Не приличаха на местни, от което съдя, че са били на хотел — „Пенинсъла“, „Мандарин Ориентал“, „Шангрила“. Всички те са на един хвърлей от „Аяла“, а именно там Мани заведе семейството си на обяд, въпреки че търговският център в Грийнхилс им беше много по-близо.
— Значи обядва със семейството си, казва им довиждане, жената и момчето си тръгват, а той се заема с бизнес с хората, които го чакат.
— Да. А те виждат някакъв огромен тип с брадичка катинарче да нахлува в тоалетната заедно с бодигарда на Мани и осъзнават, че нещо не е наред. Затова влизат и те.
Докс кимна.
— Е, да приемем, че е така. Те са професионалисти и тактиката им е правилна. И както сам каза, се бяха прикрили доста добре. Забелязах ги, когато стана прекалено късно. Аз съм виновен и съжалявам. А ти ми спаси живота, наистина го спаси.
Исках да му кажа истината — че с нахлуването си Докс беше спасил моя живот, а не обратното. Вместо това изрекох:
— Истината е, че още не знаем със сигурност кои бяха тези мъже. С кого са били. Защо са имали среща с Мани. Ако знаехме, можеше да ни се отвори още една възможност.
— Според теб ще успеем ли отново да се доближим толкова?
— Зависи. Но не обичам да си оставям нещата недовършени.
Докс се разсмя.
— Имаш предвид неосребрени чекове ли?
Кимнах.
— Включително и това. Дадох на Боаз и Гил да разберат, че продължавам да преследвам Мани, за да държа връзка с тях и да имам възможност да продължа да ги преценявам.
— За да се убедиш, че не са решили да прекратят операцията.
— Естествено. Но те са и потенциален канал за информация.
— За самоличността на стрелците.
— И така нататък.
Хранихме се в мълчание няколко минути. След това Докс наруши тишината:
— Искам да те питам нещо.
Вдигнах вежди и го погледнах.
— Когато влязох вътре, се учудих, че Мани все още е във вертикално положение. Знам на какво си способен с голи ръце. А доста време беше насаме с него.
Не казах нищо.
— Ще ми обясниш ли какво стана? — попита той.
Отклоних поглед.
— Не знам. Не съм сигурен.
— Ебаваш ли ме, готин?
Замълчах за известно време, после казах:
— Не знам. Той влезе, беше с гръб към мен, излязох от кабинката. Тогава ти се обади, че момчето идва. Понечих да се прибера обратно, преди да е влязло, но сигурно съм издал някакъв звук, защото Мани се обърна. Погледнах го в очите…