Джийвс запретва ръкави
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Маврова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джийвс запретва ръкави». Краткое содержание книги:
— Коя е лейди Агата?
— Жената на сър Карадок Кръстоносеца. Няколко пъти тя се беше появявала в разрушения параклис.
— Невероятно, невероятно — развълнува се госпожа Спотсуърт. — А сега нека да ви заведа до Дългата галерия. Не ми казвайте къде е. Нека да видим дали ще я намеря сама.
Тя затвори очи, притисна слепоочията си с пръсти, спря за миг, отвори очи и тръгна. Когато стигна вратата, там се появи Джийвс.
— Прощавайте, милорд.
— Да, Джийвс?
— Бих бил много облекчен, ако получа инструкции за часовете на хранене и храната, която приема кучето на госпожа Спотсуърт.
— Помона не е много придирчива във вкусовете си — каза госпожа Спотсуърт. — Обикновено вечеря в пет, но не се сърди, ако се забави.
— Благодаря ви, мадам.
— А сега трябва да се концентрирам. Това е тест. — Госпожа Спотсуърт отново притисна слепоочията си с пръсти. — Следвай ме, Моника. И ти, Биликен. Ще ви заведа право в Дългата галерия.
Процесията мина през вратата, а Рори вдигна рамене и изкоментира по обичайния си бавен и невъзмутим начин:
— Смахната работа.
— Дамата изглежда леко се отклонява от общоприетите норми, сър Родерик — отчете Джийвс.
— Превъртяла е като преяла дървеница. Ще ти кажа нещо, Джийвс. Такива неща в „Харидж“ нямаше да ги толерират.
— Нямаше ли, сър?
— Нито за секунда. Ако тази госпожа Шушимуши или както й е там името дойде, да кажем на щанда Сладкиши, Бисквити и Други сладкарски изделия и започне да се държи по този начин, детективът на магазина ще я хване за дъното на панталоните и ще й даде едно добро направление преди да е успяла да изръси и една подобна безсмислица.
— Наистина ли, сър Родерик?
— Казвам ти истината, Джийвс. Аз самият имах подобно преживяване малко след като постъпих на работа. Една сутрин както обикновено бях на своя пост — тогава бях още в Кани, Бутилки и Принадлежности за пикник, когато влезе една жена. Беше добре облечена, с изискани маниери, без нищо отличително по себе си, с изключение на това, че носеше на главата си пожарникарска каска. Започнах да се старая да я обслужа добре. „Добро утро, мадам — я поздравих любезно. — Мога ли да ви помогна с нещо? Нещо за пикник ли търсите? Или кана? А може би бутилка?“ Тя ме изгледа с неприкрито раздразнение. „Да не би да се интересуваш от бутилки, водоливник такъв?“ — попита ме тя, обръщайки се към моя милост по неизвестни за мен причини по този груб начин. „Да, мадам“ — отвърнах й аз. „Смотаняк, тогава какво мислиш за тази?“ — кресна тя и в същия миг грабна една огромна гарафа и я стовари на мястото, където само преди секунди се намираше фронталната ми черепна кост. Добре че бях отскочил като нимфа, изненадана, докато се къпе. Гарафата се разби върху щанда. Това беше достатъчно. Обадих се на детективите в магазина и те я изритаха.
— Много неприятно, сър Родерик.
— Признавам, че бях шокиран. Даже бях решил да си подавам заявлението за напущане. Оказа се, че въпросната дама наскоро е получила огромно наследство от богат чичо в Австралия и това размътило мозъка й. Според мен проблемът на тази госпожа Цунигуни е съвсем същия. Жена ми каза, че е наследила милиони от цял взвод опънали петалата съпрузи и най-вероятно този факт директно й е отнесъл чивията. Пари, които не са спечелени с пот на чело, винаги докарват нещастие, Джийвс. Нищо не може да се сравни с това да си печелиш сам прехраната. Чувствам се два пъти по̀ мъж, откакто се присъединих към редиците на световния пролетариат — завърши Рори, повдигна леко брадичка и погледна отвисоко своя събеседник.
— Вие споделяте мнението на Великия бард, сър Родерик. „И трябва със награда тез’ дела да бъдат отплатени“.
— Абсолютно. Точно така. А като заговорихме за печелене на награди, какво ще кажеш за утре?
— За утре ли, сър Родерик?
— За Дербито. Знаеш ли нещичко?
— Страхувам се, че не, сър Родерик. Изглежда ще бъде доста оспорвано състезание. Доколкото разбрах, фаворит е конят Бандит на монсеньор Босак. Снощната прогноза е за петнайсет към две. Но животното всъщност е в известна степен дребно и леко за подобно изтощително изпитание. Въпреки че могат да се посочат такива примери от предишни състезания. Идва ми наум кон на име Манна, победител през 1925, също Хиперион, друг дребен кон, счупил рекорда на Летящата лисица, като изминал разстоянието за две минути и трийсет и четири секунди.
Рори го гледаше със страхопочитание.
— За бога! Знаеш си добре урока!
— Човек трябва да бъде добре информиран за тези неща, сър. Това е, може да се каже, важна част от образованието.
— Ще ми се да си поговорим утре, преди да направя залога си.