Смъртоносна гледка
- Автор: Пиърсън Ридли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносна гледка». Краткое содержание книги:
Подразни се, че е пропуснал тази подробност; а още повече го подразни това, че на Фиона не й убягна. Но вече беше късно; нямаше намерение да пренебрегне вероятна улика само защото тя имаше заслугата за откриването й, въпреки че подобна мисъл му мина през ум.
— Да те снимам как режеш хляб? Сериозно ли говориш?
— Просто го направи, ако обичаш.
Тя започна да щрака, докато Уолт отваряше найлоновата опаковка. Обвитите му в латексовата ръкавица пръсти измъкнаха първите няколко филийки.
Вътрешната част на хляба бе издълбана. Пачка банкноти, стегнато опакована в найлон, запълваше кухината.
Щрак. Щрак.
Фиона ахна от изненада и продължи настървено да снима.
Уолт разкъса опаковката и отдолу се показа тлъста купчина банкноти от по сто долара.
Шерифът подсвирна.
— Тук сигурно има трийсет-четирийсет хилядарки.
— Мили боже! — възкликна тя. — Никога не съм виждала толкова пари накуп. От бракониерство?
— Не мога да кажа, но със сигурност са мръсни пари — отвърна Уолт. — Той е лекар, не забравяй. Може да е от бракониерство. Наркотици. Аборти. Пари от изнудване, предполагам.
— А вече е късно да разберем истината — допълни тя.
— Какви ги приказваш? — подразни се Уолт. — Естествено, че ще разберем! Това ми е работата. Да разкривам истината. Не говори така, защото ще урочасаш всичко.
— Ти си суеверен?!
— По-скоро предпазлив. Представа нямаш какви неща могат да объркат едно разследване. Никога не казвай лоша дума за мъртвите и никога — ама никога — не заявявай, че имаш заподозрян, докато не го видиш зад решетките.
— Изпитани съвети за начинаещ помощник-шериф?
— Просто снимай, Уотсън, става ли?
Уолт се залови да брои парите.
13.
Уолт обичаше технологиите. Не че особено много ги разбираше, но хубавото на модерните технологии бе това, че не беше нужно да ги разбира. Просто ги използваше.
В момента неговите подчинени се възползваха от спокойствието на обстановката и периодично проверяваха футболния резултат на честотата на полицейското радио, въобразявайки си, че шефът им не е в ефир, иначе не биха се осмелили. Всъщност Уолт симпатизираше на Морските ястреби, така че в колата на път към къщи той също слушаше срещата с гузна наслада.
Лиза бе така добра да остане с момичетата, докато Уолт остави Фиона обратно до колата й. След това шерифът прекара половин час в разговори с персонала от ветеринарната клиника на Марк и Ранди Ейкър.
Джилиан Дейвис беше старша сестра при Марк и бивша счетоводителка. Тя въведе Уолт в „семейната стая“, където — срещу допълнително заплащане — приеманите за лечение животинки получаваха „домашна обстановка“, включваща две канапета, няколко килимчета и непрекъснато включен телевизор. Клиентите обожаваха тази стая — показателен признак за разточителството, присъщо на Сън Вали. Марк бе превърнал богаташкото чувство за вина в извор на финансови постъпления за клиниката.
Джилиан упорито се стараеше да запази самообладание. Беше твърда жена, прехвърлила четиридесетте, с топъл поглед и сурово чело, облечена в синя медицинска униформа и вълнена жилетка. Хващаше я в края на един несъмнено дълъг и тежък ден. Уолт я предупреди, че не смята да увърта, за да не губи времето и на двама им, и я помоли да запази разговора им в тайна. Тя се съгласи и увеличи звука на телевизора, за да не ги чуват отвън.
— Разполагам с косвени улики, че Ранди е бил замесен в бракониерство — каза той. — Става дума за много пари. Вероятно се касае за планински козел, пума, мечка. Тук коментирало ли се е нещо по този въпрос?
Тя кимна неохотно.
— Само това: коментари. Започнаха, когато приключи инвентаризацията. Оказа се, че липсват лекарства, които рядко използваме.
— Значи Марк е знаел. — Каза го като констатация.
— Сигурна съм, че е подозирал, също като мен. Никой друг не се усъмни, доколкото ми е известно. И за да изпреваря въпроса ти — нямам представа дали Марк и Ранди са имали конфликт по този повод.
— Мислиш ли, че за Марк цялата тази работа с незаконния лов и приемането на пари е била свързана с политиката? Дали е гледал на това по този начин?
— Чувала съм и двамата да говорят за детството си, когато не е имало ограничения за лова. Сигурно е имало някакви, но не толкова строго контролирани от държавата.
— Марк говори ли с теб за политика?
— Не. Само за работа. Много сме заети — непрекъснато, особено напоследък.