Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот
- Автор: Иванович Джанет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стефани Плъм и случаят с пенсионирания мафиот». Краткое содержание книги:
Стефани моли за помощ Рейнджъра, прочут ловец на престъпници. Но Рейнджъра иска награда — една нощ със Стефани, от здрач до зори. А за това не бива да научава годеникът на Стефани, ченгето Джо Морели.
Типична каша в стил Стефани Плъм.
А до края има още кеч в калта, мотори, бързи коли и опасни мъже… Джанет Еванович е на върха!
Двамата с Откаченяка застанахме в коридора пред апартамента ми. Той държеше малък сак. Предположих, че сакът съдържа малко дрехи и богат асортимент от дрога.
— Добре — казах. — Ето каква е работата. Добре дошъл си в дома ми, но нямаш право да взимаш дрога.
— Маце — изхленчи Откаченяка.
— Има ли наркотици в сака?
— Хей, на какво ти приличам?
— Приличаш на вкаменен.
— Да бе, ама това е защото ме познаваш.
— Изпразни сака на пода.
Откаченяка изсипа съдържанието на багажа си. Върнах дрехите му в сака и конфискувах всичко останало. Лули и хартийки, и сериозно количество забранени вещества. Влязохме в апартамента и аз изхвърлих съдържанието на найлоновите пликчета в тоалетната, после метнах приборите му в боклука.
— Никаква дрога докато живееш тук — наредих с твърд глас.
— Ей, това е страхотно — отвърна Откаченяка. — Откаченяка не се нуждае от дрога. Откаченяка я взима само за удоволствие.
Да бе!
Дадох му одеяло и възглавница и си легнах. В четири сутринта ме събуди телевизорът, който гърмеше във всекидневната. Излязох от спалнята по тениска и боксерки и изгледах намръщено Откаченяка.
— Какво става? Защо не спиш? — попитах.
— Обикновено спя като пън. Не знам какво ми става сега. Мисля, че ми дойде прекалено много. Чувствам се скапан, човече. Нали разбираш какво искам да кажа? Изнервен съм.
— Ясно. Май имаш нужда от малко трева.
— С медицинска цел, маце. В Калифорния ти дават лекарска рецепта, с която да си купиш трева.
— Забрави.
Върнах се в спалнята, заключих вратата и пъхнах глава под възглавницата.
Следващият път, когато се събудих, бе седем. Откаченяка спеше на пода, а телевизорът предаваше анимационни филмчета. Заредих кафе машината, дадох на Рекс прясна вода и храна и пъхнах филийка в новия тостер. Ароматът на кафе изправи Откаченяка на крака.
— Ей — каза той. — Какво има за закуска?
— Препечени филии и кафе.
— Баба ти щеше да ми направи палачинки.
— Баба ми не е тук.
— Опитваш се да ми вгорчиш живота, маце. Сигурно досега си се тъпкала с понички, а единственото, което аз ще получа, са препечени филии. Трябва да защитя правата си.
Откаченяка не крещеше, но не говореше и много тихо.
— Аз съм човешко същество и имам права.
— За какви права говориш? Правото да получиш палачинки? Или правото да ядеш понички?
— Не помня. Ох, Боже!
Той се просна на канапето.
— Този апартамент е потискащ. Изнервя ме. Как издържаш да живееш тук?
— Искаш ли кафе или не?
— Да! Искам кафе и го искам веднага!
Гласът му се повиши леко. Откаченяка вече крещеше.
— Не можеш да искаш от мен вечно да чакам това кафе!
Тръснах една чаша на плота, сипах кафе в нея и я подадох на Откаченяка. После набрах телефона на Морели.
— Имам нужда от лекарства — казах му. — Трябва да ми намериш малко лекарства.
— Антибиотици ли имаш предвид?
— Не. Марихуана. Снощи пуснах всичката дрога на Откаченяка в кенефа и сега го мразя. Напълно е откачил.
— Мислех, че планът е да го излекуваме.
— Не си струва. Харесвам го повече, когато е надрусан.
— Добре, стой там — каза Морели и затвори.
— Това кафе е гадно, маце — изхленчи Откаченяка. — Имам нужда от кафе с мляко.
— Добре! Отиваме да купим кафе с мляко. — Грабнах си чантата и ключовете и избутах Откаченяка през вратата.
— Ей, имам нужда от обувки, човече — спря ме той с нещастен вид.
Завъртях очи и въздъхнах тежко. Откаченяка се набута обратно в апартамента ми, за да си вземе обувките. Страхотно! Вече и аз треперех от нерви.
Глава 5
Седенето в лъскаво кафене и ленивото отпиване на кафе с мляко не влизаха в сутрешното ми разписание, затова се отправих към „Макдоналдс“, където менюто за закуска включваше френско капучино с ванилия и палачинки. Е, палачинките не бяха от калибъра на тези на баба, но не бяха лоши, а и човек можеше да се снабди с тях много по-лесно.
Небето беше надвиснало и предвещаваше дъжд. Не беше изненадващо. Дъждът е нещо задължително за Джърси през април. Непрестанно сиво и гадно ръмене, което е причина за лошите коси в щата и всеобщия мързел. В училище ни учеха, че априлските дъждове носят майските цветя. Априлските дъждове също така водят до гигантски задръствания из улиците и възпалени, пълни с гной синуси. Положителната страна е, че често си купуваме нови коли, а и ни разпознават из целия свят по характерната ни носова версия на английския език.
— Как ти е главата? — попитах Откаченяка на път за вкъщи.
— Пълна с кафе. Спокойна, маце.
— Не, имах предвид как са дванадесетте шева на главата ти?