Проклятието над Прогонващия духове
- Автор: Дилейни Джозеф
- Серия: Хрониките Уордстоун #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: intense
- ISBN: 978-954-783-214-5
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Проклятието над Прогонващия духове». Краткое содержание книги:
Том Уорд се завръща в ново зловещо приключение, от което ще настръхнете... Сърцата дори на най-безстрашните читателеи ще заблъскат в гърдите. С удоволствие ще потънете в тази страховита история.
Прогонващия духове и неговият чирак, Томас Уорд, се борят с мрака. Избавят графството от вещици, призраци и богърти. Сега имат някои недовършени дела в Прийстаун. Дълбоко в катакомбите на катедралата дебне създание, което Прогонващия духове така и не е успял да победи; сила, толкова зла, че цялото графство е заплашено да бъде покварено от него. Изчадието!
Докато Томас и Прогонващия духове се готвят за битката на живота си, става ясно, че Изчадието не е единственият им враг. Инквизиторът е пристигнал, търсейки онези, които си имат работа с мрака, за да ги хвърли в тъмница - или по-лошо...
Може ли Томас да победи Изчадието сам? Виновна ли е приятелката му Алис в магьосничество? И ще успее ли Прогонващия духове да избяга от катакомбите на Инквизитора?
- Не, отче - казах, - но ви благодаря, че попитахте. Аз съм Том, чиракът на господин Грегъри. Искали сте да ме видите.
Настъпи кратка пауза, а после отец Кеърнс проговори:
- А, Томас, радвам се, че дойде. Поканих те тук, защото трябва да говоря с теб. Трябва да ти кажа нещо много важно, така че искам да останеш тук, докато свърша. Ще ми обещаеш ли, че няма да си тръгнеш, докато не ти кажа каквото имам за казване?
- Ще ви изслушам - отвърнах, обзет от съмнения. Вече внимавах с даването на обещания. През пролетта бях дал обещание на Алис и то ме въвлече в цял куп неприятности.
- Това се казва добро момче - рече той. - Поставихме добро начало на една важна задача. И знаеш ли каква е тази задача?
Зачудих се дали говореше за Изчадието, но сметнах за най-добре да не споменавам това създание толкова близо до катакомбите, затова казах:
- Не, отче.
- Е, Томас, трябва да съставим план. Трябва да измислим как да спасим безсмъртната ти душа. Знаеш какво трябва да направиш, за да започнеш процеса, нали? Трябва да напуснеш Джон Грегъри. Трябва да спреш да упражняваш този ужасен занаят. Ще направиш ли това за мен?
- Мислех, че искате да ме видите, за да измислим как да помогнем на господин Грегъри - казах, започвайки да се ядосвам. - Мислех, че той е в опасност.
- В опасност е, Томас. Тук сме, за да помогнем на Джон Грегъри, но трябва да започнем, като помогнем на теб. Така че ще направиш ли как-вото те моля?
- Не мога - отвърнах. - Татко плати доста пари за чиракуването ми, а мама ще е още по-разочарована. Тя казва, че имам дарба и трябва да я използвам, за да помагам на хората. Това правят гонителите на духове. Обикаляме и помагаме на хората, когато са застрашени от създания, които излизат от тъмнината.
Възцари се продължително мълчание. Чувах само дишането на свещеника. Тогава се сетих за нещо друго.
- Помогнах на отец Грегъри, знаете ли - изрекох на един дъх. - Вярно, той умря по-късно, но го спасих от по-ужасна смърт. Поне умря в леглото, на топло. Опита се да се отърве от един богърт - обясних, леко повишавайки тон. - Точно това, на първо място, го вкара в беда. Господин Грегъри можеше да му реши проблема. Той може да прави неща, които един свещеник не може. Свещениците не могат да гонят богърти, защото не знаят как. Нужно е нещо повече от няколко молитви.
Знаех, че не биваше да казвам онова за молитвите и очаквах той много да се ядоса. Той не се разгневи. Запази спокойствие и това накара положението да изглежда много по-лошо.
- О, да, нужно е много повече - отговори отец Кеърнс тихо. - Много, много повече. Знаеш ли каква е тайната на Прогонващия духове, Томас? Знаеш ли извора на силата му?
- Да - казах: собственият ми глас внезапно бе станал много по-спокоен. - Учил е с години, през целия си работен живот. Има цяла библиотека, пълна с книги, и е бил чирак като мен, и е слушал внимателно онова, което му е казвал господарят му, и го е записвал в тефтери, точно как-то правя аз сега.
- Не смяташ ли, че ние правим същото? Отнема дълги, дълги години да се обучиш за свещеническа работа. А свещениците са умни мъже, обучавани от още по-умни. Така че как си постигнал онова, което отец Гре-гъри не успя, въпреки факта, че той четеше от святото Божие писание? Как обясняваш факта, че господарят ти редовно успява да направи това, което брат му не е могъл?
- Това е защото свещениците имат неправилното обучение - заявих. - И защото и двамата сме седми синове на седми синове.
Свещеникът издаде странен звук зад решетката. Отначало си помислих, че се е задавил; после осъзнах, че дочувам смях. Той ми се присмиваше.
Помислих си, че това е много грубо. Татко винаги казва, че трябва да уважаваш мненията на другите хора, дори ако понякога ти се струват глупави.
- Това е само суеверие, Томас - каза отец Кеърнс най-сетне. - Да си седми син на седми син не означава нищо. Това са просто бабини деветини. Истинското обяснение за силата на Джон Грегъри е нещо толкова ужасно, че потръпвам само като си помисля за това. Разбираш ли, Джон Грегъри е сключил договор с Ада. Продал е душата си на Дявола.
Не можех да повярвам на това, което казваше. Когато отворих уста, не излязоха думи, така че просто продължих да клатя глава.
- Вярно е, Томас. Цялата му сила идва от Дявола. Това, което ти и другите жители на Графството наричате богърти, са просто по-слаби и малки дяволи, които отстъпват само защото техният повелител им нарежда да сторят това. За Дявола това си струва, защото, на свой ред, един ден той ще се добере до душата на Джон Грегъри. А една душа е ценна за Бог - нещо светло и прекрасно - и Дяволът е готов да стори всичко, за да я омърси с грях и да я завлече надолу във вечните пламъци на Ада.