Безсънна (Търсачът в дълбините)
- Автор: Анджелини Джозефина
- Серия: Starcrossed #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Intense
- ISBN: 978-954-783-211-4
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Безсънна (Търсачът в дълбините)». Краткое содержание книги:
Като единствената Потомка, която може да се спуска в Подземния свят, Хелън Хамилтън е натоварена с почти невъзможна задача. Нощем тя се лута в царството на Хадес, опитвайки се да спре безкрайния цикъл на отмъщение, чието проклятие тегне над семейството й. Денем се мъчи да превъзмогне изтощението, което бързо подкопава разсъдъка й. Без Лукас до себе си, Хелън не е сигурна, че има сили да продължи.
Точно когато е на ръба на срива, на помощ й се притичва загадъчен нов Потомък. Забавен и смел, Орион я защитава от опасностите на Подземния свят. Но времето изтича — безмилостен враг плете заговори срещу тях, а призивът на Фуриите за кръв става по-силен.
Когато светът на древна Гърция се сблъсква с този на простосмъртните, спокойният и защитен живот на Хелън на остров Нантъкет потъва в хаос. Но най-трудно от всичко е да забрави Лукас Делос
— Никога не бих допуснала нещо да й се случи… — подхвана невярващо Хелън, но Клеър я докосна по ръката и я накара да замълчи.
— Добре съм, Джейсън — каза Клеър търпеливо, като се пресегна към него с другата си ръка. Задържа и Джейсън, и Хелън, сякаш се опитваше да използва ръцете си като мост през пропастта между тях.
Джейсън имаше вид, сякаш смъкна от себе си тежък товар, когато кимна, най-сетне приемайки, че Клеър е в безопасност, но когато се обърнаха, за да тръгнат към колата на Клеър, той погледна гневно Хелън, сякаш й нямаше доверие.
На път за паркинга Клеър повтори разговора, който бяха провели с Хектор, но не можа да даде на Джейсън кой знае колко сведения.
— През повечето време бях съборена по задник на земята. Обаче всичко свърши наистина бързо — завърши смутено тя.
— Имаше някакъв зловещ предводител — каза Хелън на Джейсън. — Не изглеждаше нормално.
— Люк не каза нищо за това — каза Джейсън, като поклати глава.
— Може би не го е видял — отвърна Хелън, неспособна да се застави да изрече името на Лукас. — Там имаше и Повелител на сенките.
— Знаем — каза Джейсън, като хвърли разтревожен поглед към Клеър. — Лукас спомена това.
— А Лукас какво е правел там? — попита Клеър.
— Не каза — отвърна Джейсън, като сви уморено рамене. — Изглежда Люк вече не смята, че трябва да обяснява постъпките си на никого.
— Той добре ли е? — попита Хелън тихо. Джейсън присви устни.
— Разбира се — каза той, като вдигна ръце, сякаш не можеше да изрече нищо друго, дори и ако и двамата знаеха, че това не е чистата истина.
— Ще имаш ли проблем да се прибереш сама вкъщи? — обърна се Клеър към Хелън, когато Джейсън излезе, за да докара колата си. На Хелън й трябваше един миг, за да схване, и когато успя, беше зашеметена. Клеър я зарязваше заради Джейсън.
— Хектор каза, че преследват него, не мен. Не се намирам в никаква опасност — отвърна Хелън студено.
— Нямах точно това предвид — каза Клеър с повдигнати вежди. После накара Хелън да я погледне в лицето. — Хектор е подложен на преследване и Джейсън е обезумял заради това. Има нужда да поговори с някого точно сега.
Хелън не отговори. Нямаше да каже, че не възразява, задето Клеър осуетява плановете им, когато това не беше така. Знаеше, че се държи детински, но не можеше да се спре. Една голяма част от нея искаше да каже, че и самата тя също има нужда от някого, точно сега. Хелън изчака с Клеър, докато Джейсън спря до колата й, но Клеър не каза нищо повече. След като заминаха, Хелън изтича до един усамотен участък, огледа се наоколо, за да се увери, че никой не я наблюдава, а после литна и се отправи към вкъщи.
Описа няколко кръга около къщата си, като гледаше надолу към пустата платформа на покрива. Само за миг си позволи да изпита надежда, че Лукас ще бъде там горе, очаквайки я да се прибере у дома. Почти й се струваше, че може да почувства присъствието му там, сякаш призракът му крачеше напред-назад, оглеждайки хоризонта за нея. Търсейки с поглед мачтата на нейния кораб…
Но както обикновено напоследък, беше съвсем сама.
Хелън се приземи в двора си и влезе в къщата. Джери й беше оставил бележка и бързо изстиващо задушено в глинен съд. Двамата с Кейт щяха да работят до късно. Беше вечер за приемане на доставки, което означаваше, че щяха да прекарат часове в зареждане на рафтовете и описване на инвентара. Хелън застана насред кухнята само с една запалена лампа в коридора и се заслуша в звуците на празната къща. Тишината беше потискаща.
Огледа се из тъмната кухня и се замисли за засадата, след която бе оцеляла само преди няколко часа. Напомни й за онзи път, когато Креон я беше издебнал точно там, където беше застанала сега. Лукас се беше появил и й беше спасил живота.
После я беше сложил да седне на плота и я беше хранил с мед. Хелън натисна очите си с пръсти, докато видя бледосини петна и си каза, че тогава не бяха знаели, че са братовчеди, затова не беше имало нищо лошо да изпитва тогавашните чувства. Но сега знаеше, че са братовчеди, затова не беше редно да съживява спомена.
Не можеше да си позволи да се мотае и да мисли за Лукас. Ако останеше неподвижна, това щеше да доведе до още мислене, повечето мислене щеше да доведе до истеричен плач, а Хелън не можеше да си позволи да плаче, преди да заспи, иначе щеше да страда заради това в Подземния свят.