Житията на светците
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Житията на светците». Краткое содержание книги:
Едно пълно момче, около петнадесетгодишно, с черни панталони и бяла риза, се запъти към нас, за да вземе поръчката ни.
— Къде е баща ти? — заговори го майка ми.
— Отиде си, но преди да тръгне, ми заръча да се погрижа за вас.
Той взе поръчката на майка ми и влезе вътре, като след малко изчезна някъде още по-навътре през вратата в дъното на ресторанта. След малко от тази врата се появи една едра жена с грубовато лице и масивен таз. Набитата й снага силно опъваше черния й пуловер. На излизане през задната врата жената забързано обърса дланите си в престилката. Изгледа за миг навъсено масата, преди отново да изчезне зад вратата.
— Харесва ли ти тук? — попита ме майка ми.
Ала въпреки монетите, които бях насъбрал от рестото при покупките ни на пазара — онези дребните по пет и десет лири и голямата, тежка предвоенна една лира, въпреки новата ми риза, която сега лежеше на стола до мен — още недокосната в опаковката си от кафява хартия, въпреки фотографиите, които ние с мама си бяхме направили, в мен неусетно и неотстъпно се натрупваше някакво мълчаливо негодувание вследствие на приглушения разговор между майка ми и Лучано. Аз така и не успях да се отърся от това натрапчиво впечатление, докато не го измести едно друго събитие.
— Какво става с теб? — разтревожено ме попита мама. — Да не би да имаш някоя буболечка в гащите си?
Тя се пресегна под масата и понечи леко да ме погали по ребрата, но аз намусено отблъснах ръката й.
— Е, тогава прави каквото искаш — рече тя.
И двамата замълчахме. Появи се бутилка с вино, донесена и ловко отворена от сина на Лучано, последвана от купа с тортелини и една чиния шкембе с доматен сос за майка ми. Вече бяхме започнали да се храним, когато една голяма сянка се надвеси над нас. Вдигнах глава и видях същата онази жена с черния пуловер да ни се усмихва отвисоко, опряла ръце на хълбоците си. Но тънките й мустачки някак си засенчваха усмивката й. На бузата й изпъкваше една черна брадавица, от която стърчаха няколко спирално подвити тънки косъма.
— Здравейте, синьора! А това трябва да е малкият ви син! Колко е красив! Ще ми кажеш ли името си?
Тя протегна ръка надолу и прокара пръстите си под брадичката ми.
— Името му е Виторио — накратко обясни майка ми. — Много е срамежлив.
— Не е ли сладък! А днес толкова много момчета са истински малки дяволи. Дяволчета!
Майка ми отхапа един залък от хляба.
— Ами твоят приятел? — рече жената накрая. Устата й остана отворена след изричането на последната сричка.
Майка ми учудено повдигна вежди, сякаш не бе разбрала въпроса.
— Да, разбира се, той си е заминал — добави жената и се засмя престорено сърдечно. — Срамота… впрочем харесва ли ти шкембето, което приготвих за теб?
— Е, и по-лошо съм яла — хладно отбеляза майка ми.
— Да, Лучано го купи в Торнамонде, защото тук, в Рока Сека, вече не се намира хубаво месо. Но ти трябваше да бъдеш по-внимателна с яденето! Една моя приятелка в продължение на цяла седмица всеки ден си поръчваше от моето шкембе и накрая роди три близнака!
Сега бе ред на майка ми да се усмихне пресилено. В нашия край има обичай на младоженците да се дава свинско шкембе преди първата брачна нощ, за да помогне за по-бързото им сдобиване с първа рожба.