Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Значи… — започна Холдън.
— Да — прекъсна го Еймъс. — Ако лейтенантът ги пита за нас, те ще му разкажат за гадняра инженер, който ги е дразнил, а не за нервака с проскубаната брада, който се е опитвал да се завре в ъгъла.
— Мамка му — изруга Холдън.
— Ти си добър капитан и винаги можеш да разчиташ на подкрепата ми. Но си некадърен престъпник. Просто не можеш да се държиш иначе, освен като себе си.
— Искаш ли пак да си капитан? — попита Наоми. — Това е скапана работа.
— Контролна кула Ганимед, тук е „Сомнамбул“, повтаряме искането си да ни предоставите площадка за кацане — каза Наоми. — Получихме разрешение от патрула на ООН, а вие ни държите в ниска орбита вече три часа.
Тя изключи микрофона си и добави:
— Задници!
Гласът, който ѝ отговори, бе различен от онзи, от който искаха разрешение за кацане през последните часове. Този бе стар и не толкова раздразнен.
— Съжаляваме, „Сомнамбул“, ще ви вмъкнем в графика при първа възможност. Но през последните десет часа сме заети с непрекъснати изпитания и ни остава да отделим още десетина кораба от повърхността, преди да започнем да пускаме хората да кацат.
Холдън включи микрофона си и попита:
— С началника ли разговаряме?
— Да. Старши контрольор Сам Снелинг, ако си водите бележки с намерението да се оплачете.
— Не, не — отвърна Холдън. — Не става дума за оплакване. Гледахме излитащите кораби да минават покрай нас. Това кораби с бегълци ли са? При този тонаж, който видяхме да излита, сякаш половината население на луната я напуска.
— Не. Имаме няколко чартъра и пътнически лайнера, които превозват хора, но повечето отпътуващи кораби са натоварени с храна.
— Храна ли?
— Разпращаме почти по сто тона храна на ден, а битката беше задържала повечето от тези пратки на повърхността. Сега, когато през блокадата вече може да се минава, корабите потеглят, за да ги доставят.
— Чакайте малко — каза Холдън. — Аз тук чакам да кацна с хранителни помощи за гладуващи хора на Ганимед, а вие изстрелвате сто тона храна от луната?
— По-скоро петстотин, заради задържането — уточни Сам. — Но тази храна не е наша. По-голямата част от хранителната продукция на Ганимед е собственост на корпорации, които не са базирани тук. В тези пратки са вложени много пари. През всеки ден, в който те оставаха на повърхността, хората губеха цяло състояние.
— Аз… — започна Холдън, после след кратка пауза каза: — „Сомнамбул“, край.
Завъртя стола си към Наоми. Лицето ѝ бе застинало в безизразна физиономия, която говореше, че е не по-малко ядосана от него.
Еймъс, който се бе изтегнал до инженерната конзола и ядеше ябълка, открадната от хранителните помощи, попита:
— И защо това те изненадва, капитане?
Час по-късно получиха разрешение за кацане.
Наблюдавана от ниска орбита и от траекторията на спускането им, повърхността на Ганимед не изглеждаше много по-различна от друг път. Дори и в най-добрите си времена, юпитеровата луна представляваше пустош от сиви силикатни скали и не толкова сив лед, всичко това осеяно с кратери и мигновено замръзнали езера. Тя бе приличала на бойно поле дълго преди прародителите на човечеството да изпълзят на сушата.
Но хората със своята изобретателност и усърдие в областта на унищожението бяха намерили начин да оставят своя белег. Холдън зърна подобните на скелет останки на един разрушител, проснати върху пейзажа в края на дълга черна диря. Ударната вълна от сблъсъка бе помела по-малките куполи на десет километра околовръст. Дребни спасителни кораби се стрелкаха около корпуса му, оглеждайки не толкова за оцелели, колкото за късчета информация или технология, които не са били унищожени при катастрофата и не бива да попадат във вражески ръце.
Най-тежката видима щета бе загубата на един от огромните оранжерийни куполи. Земеделските куполи бяха гигантски структури от стомана и стъкло, под които имаше хектари внимателно култивирана почва с грижливо селектирани и отглеждани посеви. Да видиш един от тях смазан под усукания метал на нещо, което приличаше на паднало орбитално огледало, бе шокиращо и угнетяващо. Куполите изхранваха външните планети със своите специално създадени култури. В тях се развиваше най-напредналата земеделска наука в историята. А орбиталните огледала бяха инженерното чудо, което ги правеше това възможно. Да забиеш едното в другото, оставяйки и двете в развалини, се стори на Холдън толкова глупаво и недалновидно, като да се изсереш във водния си запас, за да попречиш на врага си да пие от него.