Обещанието на краля вещер
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: The Sellswords #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Инфодар
- ISBN: 978-954-761-393-5
- Переводчик: Илиян Илиев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обещанието на краля вещер». Краткое содержание книги:
„Кални остриета и кървави ботуши“, за да изрази неудовлетвореността от трудностите по намирането на чудовища за убиване напоследък.
Джарлаксъл и Ентрери се придвижиха през претъпканата зала, като преминаването на мрачния елф предизвика не един и два притеснени погледа. Разделиха се, щом стигнаха до маса с четири стола, на която седяха само двама мъже. Джарлаксъл се приближи, а Ентрери потъна в тълпата.
— Мога ли да се присъединя към вас? — попита елфът. Едновременно ужасени и заплашителни погледи се стрелнаха към него.
— Чакаме още двама — отговори единият мъж.
Джарлаксъл си придърпа стол.
— Много добре. Място, където за момент да си отпочинат уморените ми нозе. Когато приятелите ви пристигнат, ще се махна.
Двамата мъже се спогледаха.
— Разкарай се веднага! — изръмжа единият и почна да се надига от стола си с оголени зъби, сякаш се канеше да захапе елфа.
Приятелят му прие не по-малко заплашително изражение и кръстоса едрите си ръце пред широките си гърди, а очите му бяха присвити. Очите му обаче се разшириха доста бързо, а ръцете се отпуснаха настрани бавно, без заплашителни движения, — когато почувства върха на кама, допрян в основата на гърба си.
Коравото изражение на мъжа, който се бе навел към Джарлаксъл, също се размекна, защото под масата мрачният елф беше извадил малка кама и макар да не можеше да достигне до другата страна точно с това оръжие, само с мисъл бе накарал омагьосания кортик да се удължи. Така без Джарлаксъл да се навежда в стола си и без въобще да помръдва ръце напред, заплашителният мошеник можеше съвсем ясно да почувства бодежа на оръжието му върху корема си.
— Промених мнението си — изрече Джарлаксъл, а тонът му беше студен. — Когато приятелите ви пристигнат, ще трябва да си намерят друго място за отмора.
— Ти, миризлив…
— Не бих казал.
— … миризлив мрачен елф — продължи мъжът. — Да вадиш оръжие тук е престъпление срещу крал Гарет.
— Наказанието покрива ли се с изкормването на глупак?
— Миризлив мрачен елф — повтори мъжът и погледна към приятеля си, после погледът му стана озадачен.
— Има един зад гърба ми — отвърна другия. — Няма да ти помагам.
Първият изглеждаше още по-объркан и Джарлаксъл за малко не се разсмя на гледката, защото зад втория имаше тълпа, която изпълваше цялата зала на „Калните ботуши и кървавите остриета“, но никой като че ли не му обръщаше внимание. Джарлаксъл разпозна сивото наметало на най-близкия мъж и разбра, че това е Ентрери.
— Приключихме ли с тези глупости — обърна се Джарлаксъл към първия.
Мъжът го изгледа вбесено и започна да кима, след което рязко се оттласна от масата и плъзна стола си назад.
— Оръжие! — изкрещя, скачайки на крака и посочвайки мрачния елф. — Той извади оръжие!
Около масата се надигна врява, мъже се завъртаха и скачаха в защитни позиции, мнозина протегнаха ръце към собствените си оръжия, а някои, като Ентрери, използваха момента, за да се изгубят в тълпата.
Както всички останали кръчми във Ваасанската порта обаче, в „Калните ботуши и кървавите остриета“ бяха подготвени за подобни неприятности. В рамките на няколко удара на сърцето — времето, нужно на Джарлаксъл да плъзне собствения си стол назад и да протегне празните си ръце, защото мечът бе изчезнал в нищото по негово нареждане, — група войници се появи, за да възстанови реда.
— Бодна ме с меч! — измрънка мъжът и вдигна пръст по посока на Джарлаксъл.
Мрачният елф го изгледа озадачено и вдигна празните си ръце.
После нагласи наметалото си така, че да се вижда, че няма меч или каквото и да е друго оръжие, закачено на колана си.
Това не спря най-близкия войник да го изгледа заплашително. Мъжът се наведе ниско и претърси под масата.
— Колко хитро от твоя страна да използваш наследството ми срещу мен — каза Джарлаксъл на протестиращия мъж. — Жалко, че не знаеше, че не нося никакви оръжия.
Всички очи се обърнаха към обвинителя.
— Бодна ме, казвам ви!
— С какво? — попита Джарлаксъл, който държеше ръцете и пелерината си широко разтворени. — Опасявам се, че имаш твърде високо мнение за мен, макар да се надявам, че дамите те слушат внимателно.
От едната страна долетя сподавен кикот, който прерасна в подигравателни подсвирквания по адрес на пенещия се мъж. За негов лош късмет стражите не изглеждаха особено развеселени.