Гилдията на магьосниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989011
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гилдията на магьосниците». Краткое содержание книги:
Докато изкарват тълпата от града, едно младо момиче, разгневено от отношението на управниците към семейството и приятелите й, хвърля камък по бариерата, влагайки целия си гняв в този жест. За огромна изненада на всички присъстващи, камъкът преминава през щита и запраща един магьосник в безсъзнание на земята.
Това е нещо немислимо и най-ужасните страхове на гилдията се сбъдват – на свобода по улиците на града броди необучен магьосник. Момичето трябва да бъде намерено и то бързо, преди непокорната й сила да унищожи както нея, така и града, който е неин дом.
Гилдията на магьосниците е първият том от зашеметяващата нова фентъзи трилогия, която изобилства от магия, действие и напрегнати приключения.
– Можем да разлепим по улиците обяви, в които да дадем описание на момичето и условията за получаване на наградата, с предупреждение никой да не се приближава до нея – предложи Денил.
– Освен това трябва да окуражим хората да ни докладват, когато я видят, защото така ще разберем кои места посещава най-често.
– Трябва да се сдобием с подробен план на копторите, за да можем да се ориентираме в местата, където е била забелязвана – предложи Фергън.
– Хм, това ще ни бъде изключително полезно. – Денил се постара да си придаде вид на неприятно изненадан, че сам не се е досетил за това. Припомняйки си лабиринта от проходи и улички, той отлично разбираше, че подобна задача ще ги избави от присъствието на Фергън в продължение на месеци. Ротан го погледна с присвити очи, но не каза нищо.
– Разлепянето на обявите. – Лорлън също погледна Денил. – Ще се заемеш ли?
– Още утре – кимна Денил.
– А аз ще уведомя утре сутрин останалите участници в претърсването – каза Лорлън. Той погледна Денил и Ротан и се усмихна. – Някакви други идеи?
– Момичето сигурно не може да скрива менталното си присъствие – заговори Върховният повелител. – Тя не е обучена и сигурно не знае как да го направи – а може би дори не осъзнава наличието му. Някой сети ли се да го потърси?
За миг настъпи пълно мълчание, след което Лорлън се усмихна тъжно.
– Не мога да повярвам, че сам не се сетих за това. Никой не е споменавал, че я е търсил по този начин. – Той поклати глава. – Като че ли сме забравили кои сме ние и коя е тя.
– Ментално присъствие – тихо рече Ротан. – Мисля, че...
Той не довърши изречението си и Лорлън се намръщи.
– Да?
– Още утре ще организирам ментално претърсване – предложи Ротан.
Лорлън се усмихна.
– Вас двамата ви чака доста оживен ден.
Ротан наведе глава.
– В такъв случай трябва да си легнем по-рано. Лека нощ, Разпоредителю, Върховни повелителю, лорд Фергън.
Тримата магьосници кимнаха в отговор. Денил последва Ротан към изхода на Вечерната зала. Когато се озоваха на улицата, Ротан шумно въздъхна.
– Сега вече разбрах! – плесна се той по челото.
– Какво си разбрал? – попита го слисано Денил.
– Днес, докато вървях по един от проходите, почувствах нещо. Сякаш някой ме наблюдаваше.
– Присъствие?
– Може би.
– Провери ли?
Ротан кимна.
– Да, но в него нямаше никакъв смисъл. Онова, което усещах, трябваше да се намира точно до мен, а там имаше само тухлена стена.
– Потърси ли за скрита врата?
– Не, но... – Ротан се поколеба и се намръщи. – То изчезна.
– Изчезна? – Денил го погледна озадачено. – Как може просто да изчезне? Присъствието не може да изчезне – може само да бъде прикрито. Тя не е обучена да го прави.
– Дали? – усмихна се мрачно Ротан. – Ако е била тя, значи или някой я е обучавал, или сама се е научила на това.
– Не е трудно да се научи – замислено рече младият маг. – Ние се обучаваме, като играем на криеница.
Ротан леко кимна, обмисляйки възможността, после сви рамене.
– Предполагам, че утре ще разберем. По-добре да се върна обратно и да потърся помощ за утрешното претърсване. Очаквам доста от онези, които не искат да се връщат в копторите, да се съгласят да ми помогнат при менталното претърсване. Искам да дойдеш с нас, Денил. Ти имаш изключително развити сетива.
Денил сви рамене.
– Как мога да ти откажа, след като представяш нещата по този начин?
– Мисля да започнем рано сутринта. Трябва да разпечаташ обявите и да ги разлепиш колкото се може по-бързо.
– Ох! – Лицето на Данил се изкриви в гримаса. – Още едно ранно ставане. Пак ли!
8 вид горчиво питие
Глава 5
Наградата
Сери?
Сери надигна глава от масата и сънено примигна. Предположи, че вече е сутрин, макар че под земята беше доста трудно да се ориентира. Изправи се и погледна към леглото. Свещта беше изгоряла почти докрай и осветяваше само най-близкото пространство, но Сири успя да различи блясъка в очите на Сония.
– Буден съм – каза той и се протегна, за да разкърши схванатите си рамене. После взе свещта от масата и я отнесе до леглото. Сония лежеше, подложила ръце под главата си, загледана в тавана. Щом я видя, Сери изпита странно, непреодолимо смущение. По същия начин се беше почувствал и две години по-рано, малко преди тя да напусне бандата. Едва след като изчезна, Сери най-накрая разбра онова, което всъщност бе знаел през цялото време – че един ден това момиче ще си тръгне.