Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
„Д’Артанян е дежурен, значи е прикован към своя пост — помисли си Раул, — той не би отишъл при графа за удоволствие. Отишъл е само защото е имал да му съобщи нещо важно. Може би тук се крие заплаха и дори пряка опасност.“
Раул потрепера при мисълта, че се е държал като явен егоист и е забравил баща си заради своята нещастна любов. Търсил е забрава в горчивата подслада на отчаянието, когато е трябвало да застане в защита на Атос и да отблъсне удара, насочен към него.
Мисълта за това го стресна. Той препаса шпагата си и се затича към дома на Атос. По пътя се сблъска с Гримо, който от другия край със същата жар беше тръгнал да търси истината. Те се прегърнаха. Двамата се оказаха в една и съща точка на кривата, описана от въображението им.
— Гримо! — извика Раул. — Баща ми взе ли със себе си пари?
— Не.
— А шпагата?
— Не.
— Гримо! Струва ми се, че господин Д’Артанян е дошъл…
— За да арестува графа ли?
— По кой път тръгнаха?
— По крайбрежната…
— Към Бастилията!
— Боже Господи! Да!
— Побързай! Да тичаме! Първо при господин Д’Артанян, може би там ще узнаем нещо.
— Не, щом той скри от мен истината, когато беше у дома, и сега ще я скрие. Да идем… О, господи, днес съвсем съм обезумял! Забравих за господин Дьо Валон — Портос… който все още ме чака. Уви! Нали ти казах, че напълно съм обезумял!
— Но къде ви чака?
— При „Малките братя“ във Венсанската гора.
— Господи Боже!… За щастие, недалеч от Бастилията.
— По-скоро! По-скоро!
— Господарю, ще наредя да оседлаят конете.
— Да, приятелю, погрижи се за конете.
Глава шестдесет и шеста
ПОРТОС БЕШЕ УБЕДЕН, НО ТАКА И НЕ РАЗБРА ЗА КАКВО СТАВА ДУМА
Достойният Портос, верен на законите на рицарството, реши да чака Сент-Енян, докато се стъмни. Но тъй като Сент-Енян не можеше да дойде на мястото на срещата, а Раул не можеше да предупреди секунданта си и тъй като чакането ставаше досадно, Портос нареди на пазача, който стоеше недалеч до вратите на манастира, да намери няколко бутилки добро вино и повече месо, за да има в крайна сметка с какво да се разтуши, пускайки през гърлото си по един сладък залък заедно с по една сладка глътка. Вече привършваше мръвките и виното, когато Раул и Гримо, препускайки с всички сили, се озоваха при него.
Когато видя на пътя двама конници, Портос нито за миг не се усъмни, че това са противниците. Бързо се изправи на поляната, където се бе разположил удобно и започна да маха с ръце и крака, за да раздвижи кръвообръщението си.
„Какво значи да имаш стари бойни навици! Този негодник все пак посмя да се яви. Ако бях тръгнал и той не завареше никого, щеше да получи преимущество пред нас“ — мислеше си Портос.
Изпъчи гърди и зае най-войнствената си поза, като демонстрираше прекрасно атлетично телосложение. Но вместо със Сент-Енян той се сблъска с Раул, който отчаяно жестикулираше и викаше, идвайки към него.
— Ах, скъпи приятелю! Простете ми! Колко съм нещастен! Нали не ми се сърдите?
— Аз? Но за какво?
— Че ви забравих. Но наистина си загубих ума!
— Какво се е случило?
— Ако знаехте, приятелю!
— Убихте ли го?
— Кого?
— Дьо Сент-Енян.
— Уви! Сега не ми е до него!
— Какво тогава?
— Мисля, че граф Дьо ла Фер е арестуван.
Портос направи движение, с което можеше да събори каменна стена.
— Арестуван! От кого?
— От Д’Артанян.
Портос се обърна към Гримо, сякаш търсеше потвърждение на казаното. Слугата кимна.
— Къде е сега?
— Вероятно в Бастилията.
— Кое ви кара да мислите така?
— По пътя питахме разни хора. Едни са видели каретата да минава, а други — да влиза през вратите на Бастилията.
— Ох! — въздъхна Портос. После направи две крачки встрани.
— Какво решавате? — попита го Раул.
— Аз ли? Нищо. Но не искам Атос да стои в Бастилията. Раул се приближи до него.
— Знаете ли, че арестът е по заповед на самия крал? Портос го погледна. Погледът му говореше ясно: „А мен какво ме интересува?“
— Да изработим план за действие — каза Раул.
— Да, разбира се, да изработим нашия план — съгласи се Портос.
Раул внезапно клюмна.
— Какво ви става? — попита Портос. — Безсилие?