Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Да, господарю, за нещастие, защото ако аз бях крал, бих казал на своя капитан на мускетарите… бих му казал, гледайки го с човешки очи, а не с горящи въглени: „Господин Д’Артанян, аз забравих, че съм крал. Слязох от трона, за да оскърбя благородник!“
— Господине, нима мислите, че като превъзхождате своя приятел в нахалството, ще намалите вината му?
— О, ваше величество, аз ще отида много по-далеч от него и затова сте виновен вие сам. Ще ви кажа нещо, което този деликатен човек не би ви казал. Господарю, вие обрекохте на заколение неговия син, а той го защитаваше. Вие обрекохте на заколение и него самия. Той говореше с вас за честта, религията и добродетелта, а вие го отблъснахте, прогонихте и хвърлихте в тъмница. Аз ще бъда по-рязък от него и ще ви кажа: избирайте, ваше величество! Искате ли да имате около себе си приятели, или предпочитате лакеите? Воини или влечуги, които раздават поклони? Благородни хора или паяци? Честно ли искате да ви служат, или искате само да превиват гръб пред вас? Какво предпочитате: да ви обичат или да се боят от вас? Ако вие предпочитате низостта, интригите и страхливостта, то направо си кажете, ваше величество. Ние ще се отстраним, единствените останки от миналото, ще кажа нещо повече — единствените живи примери на доблестта на миналото време, ние, които служихме и може би надминахме по мъжество и заслуги хората, които са завоювали слава за потомството. Избирайте, ваше величество. Не бавете избора си. Пазете истинските благородници, които са останали при вас, а придворни ще имате повече от достатъчно. Побързайте и ме изпратете в Бастилията при моя стар, изпитан приятел. Защото, щом не съумяхте да изслушате граф Дьо ла Фер, най-мъдрият и благороден глас на благородническата чест, щом не желаете да вникнете в това, което ви говори Д’Артанян, тоест най-откровеният и груб глас, но искрен и прям, значи вие сте негоден за нищо крал, а утре ще се превърнете в жалък и безсилен крал. Лошите крале са мразени, а жалките крале — прогонвани. Ето какво исках да ви кажа, ваше величество. Сам сте виновен, че извикахте тези думи на бял свят.
Смъртно бледният крал се облегна в креслото. Дори мълния да паднеше в краката му, щеше по-малко да го учуди. Сякаш не му стигаше въздух. Той просто се задушаваше. Грубият глас на искреността, за който говореше Д’Артанян, го прониза в сърцето като острие на шпага.
Д’Артанян каза всичко, което беше длъжен да каже. Разбирайки гнева на краля, той свали шпагата си и се приближи внимателно до Людовик XIV, постави я пред него на масата. Кралят я бутна с гневен жест, шпагата падна на пода и отскочи към краката на Д’Артанян.
Макар че мускетарят умееше да се владее както никой друг, този път и той побледня и треперейки от негодувание, рече:
— Кралят може да хвърли войника в немилост, може да го осъди на изгнание или смърт, но и сто пъти да бъде крал, той няма право да му нанесе такова тежко оскърбление — да предаде на безчестие неговата шпага. Никога крал на Франция, господарю, не е отблъсквал от себе си шпагата на човек като мен! След като тази шпага е поругана — помислете за това, ваше величество — тя не може да има друга ножница, освен вашето сърце или моето. Аз избирам своето, господарю. Благодарете на Бога и на моето безкрайно търпение!
После вдигна шпагата си и възкликна:
— Нека моята кръв падне на вашата глава, ваше величество!
Със стремителен жест той опря острието на шпагата в гърдите си, а дръжката — в пода. Но кралят с още по-стремително движение на дясната ръка прегърна през шията славния мускетар, хвана с лявата ръка лезвието и в пълно мълчание го върна обратно в ножницата.
Д’Артанян, бледен и треперещ, все още непреодолял вцепенението, в което беше изпаднал, допусна кралят да направи всичко това. Людовик спокойно се върна до масата, взе перото, написа няколко думи, подписа се отдолу и подаде документа на Д’Артанян.
— Какво е това, ваше величество?
— Заповед до господин Д’Артанян незабавно да освободи граф Дьо ла Фер.
Д’Артанян хвана ръката на краля и я целуна. После сгъна заповедта, пъхна я под кожената си куртка и излезе. Нито кралят, нито капитанът казаха нещо.
„О, човешко сърце! О, компас на монарсите! — прошепна, оставайки сам, Людовик. — Кога ще се науча да чета твоите съкровени извивки така, сякаш пред мен лежи отворена книга! Не, аз не съм лош крал, не съм жалък крал, но съм още истинско дете.“
Глава шестдесет и пета
ДЪРЖАВЕН ПРЕСТЪПНИК
Д’Артанян беше обещал на Безмо да се върне за десерта и сдържа думата си. Едва бяха сервирали питиетата, които бяха гордостта на комендантската изба, когато в коридора се чу звън на шпори и на прага се появи капитанът на мускетарите.