Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Кралят в изгнание ли праща Атос? — попита Арамис.
— Не, кралят не каза нищо — отвърна Д’Артанян, — но аз мисля, че за графа ще е по-добре… освен ако не се кани да благодари на краля…
— Да си кажа право, не се каня — усмихна се Атос.
— Тогава считам, че за графа е най-добре да се оттегли за известно време в замъка си — продължи Д’Артанян.
— За мен няма нищо по-приятно от това — отвърна Атос — да се върна в моята самота под клонестите дървета на брега на Лоара. Ако Бог е най-добрият лекар за душевните рани, то природата е най-доброто лекарство за тях. Значи, господине — обърна се Атос към Безмо, — аз съм свободен?
— Да, графе — каза комендантът, като въртеше на всички страни двата документа, — при условие, разбира се, че господин Д’Артанян няма в запас трета заповед.
— Не, драги господин Дьо Безмо, не — засмя се мускетарят, — трябва да се придържате към втората заповед и с нея ще сложим точка на всичко.
— Ех, графе — каза Безмо, — знаете ли от какво се лишавате? Щях да ви определя дневна издръжка от тридесет ливри като на генералите, не, какво говоря, петдесет като на принцовете и всеки ден щяхте да вечеряте като днес.
— Позволете ми, господине, да се задоволя с моята скромна рента.
После Атос се обърна към Д’Артанян:
— Ще ми доставите ли удоволствие да бъдете мой спътник?
— Само до вратата. Там ще ви кажа, както казах на краля: „Аз изпълнявам служебните си задължения.“
— А вие, драги Арамис? — усмихна се Атос. — Мога ли да разчитам, че ще пътуваме заедно? Ла Фер е на пътя за Ван.
— Тази вечер имам среща в Париж — отвърна прелатът, — не мога да я пренебрегна, без да предизвикам сериозни неприятности.
Като прегърна Арамис и си взе сбогом с Безмо, Атос, придружен от Д’Артанян, потегли.
Нека сега разкажем какво се случи в дома на Атос, докато наблюдавахме в Бастилията развръзката на историята, започнала в кралския дворец.
Гримо съпровождаше своя господар в Париж и, както вече казахме, той присъства при неговото тръгване. Той видя как Д’Артанян хапе мустаци, видя как господарят му седна в каретата, вглеждаше се внимателно в лицата на двамата и понеже ги познаваше добре от много, много време, разбра, че въпреки външната им невъзмутимост се е случило нещо важно. По тона, с който графът се обърна към него и произнесе думата „сбогом“, Гримо почувства, че той заминава за дълго.
След като не бе получил никакви указания и не бе намерил нищо, с което да подкрепи или отхвърли съмненията си, той започна да размишлява. Въображението е убежище, или по-точно, наказание за сърцата, пълни с привързаност. Наистина, трудно можем да си представим човек, привързан към някого, винаги да вижда във въображението си своя приятел весел и щастлив.
Тревогата на Гримо премина в страх. Той възстанови по памет последователността на събитията. Писмото от Д’Артанян, което много беше огорчило Атос, посещението на Раул, след което Атос поиска дворцовите си дрехи и ордените, срещата с краля, среща, след която графът се прибра мрачен, обяснението на бащата със сина, Раул, който си тръгна тъжен и, накрая, появата на хапещия мустаците си Д’Артанян. Всичко това представляваше драма в пет действия, достатъчно ясна и прозрачна дори за по-слаби наблюдатели от дългогодишния слуга.
Гримо прибягна до решителни средства. Той претърси дворцовия костюм на господаря си, за да намери писмото от Д’Артанян. То беше останало в един от джобовете. Ето какво прочете Гримо:
„Скъпи приятелю, Раул поиска от мен сведения за поведението на госпожица Дьо ла Валиер по време на неговото пребиваване в Лондон. Аз съм само капитан на мускетарите и моите очи и уши наблюдават и слушат по цял ден казармени и любовни сплетни. Ако бях съобщил на Раул всичко, което съм чул и видял, бедното момче нямаше да го понесе. Освен това аз служа на краля и не мога да обсъждам неговото поведение. Ако сърцето ви подсказва да действате, действайте! Нещата засягат повече вас, отколкото мен, по-точно: колкото засягат Раул, толкова и вас.“
Гримо изскубна от главата си половин кичур косми. Ако имаше, може би щеше да изскубне повече.
„Ето къде е разгадката — каза си той, — госпожицата е направила нещо недобро. Нашият млад господин е измамен. Той навярно е научил за това. Графът е отишъл при краля и му е казал всичко, каквото мисли. Боже мой! Та графът се върна без шпага!“
От това откритие слугата се изпоти. Той спря да размишлява. Нахлупи шапката на главата си и се затича към Раул.
След като Луиза си тръгна, младият човек успя да укроти в гърдите си ако не любовта, то страданието. Той мислено виждаше опасния път, по който го бе увлякло възмущението и безумието, видя баща си в неравна борба с краля, борба, подета от самия Атос. В този миг на прозрение младежът си спомни тайнствените знаци на баща си, неочакваното посещение на Д’Артанян и си представи как би могла да завърши борбата между крал и поданик.